Exorcist: The Beginning

exorcist_the_beginning_movie
Eдинственото нещо, което е по-опасно за един култов филм от това да му заснемат продължение е да му направят прелюдие, или както казваме днес, по евроатлантически – прикуъл. Именно тази участ обаче е застигнала култовата поредица “Заклинателят”, върху четвъртата част от която се е упражнявал Рени Харлин, натрупал вече опит с тласкането на хорър серии по нанадолнището с четвъртия филм за Фреди Крюгер.
“Заклинателят: В началото” ни среща с археолога Ланкастър Мерин, който някога е бил свещеник, но се е отказал от вярата си след среща със злините на нацизма, което е напълно оригинална хрумка за Холивуд – Фюрера е забъркан само в около 60% от бедите, ставащи по кинолентите. Мерин бива намерен от загадъчен колекционер, чиято роля така и не ни се изяснява и след финалните надписи, за да бъде пратен нейде из Африка, сред разкопките на стара църква, където трябва да му намери статуя на уродлив грозен демон, който гледалите оригиналната трилогия биха разпознали като Пазузу, макар тук да се намеква, че това е самият Луцифер – може би, едва ли не. Мерин се отправя към разкопките и разбира, че местните африкански работници, в онези политнекоректни времена впрегнати на работа от британските империалисти, се бунтуват срещу инициативата църквата да бъде изкопана и скоро се разбира защо – някой вече е осквернил вътрешността й със сатанистки изображения, около лагера бродят гладни хиени, а хора изчезват без причина. За да бъде подготвен за ролята си в оригиналния филм, Мерин ще трябва да върне вярата си и да се изправи срещу чистото зло…
“Заклинателят” е приет от повечето специалисти като най-добрият филм на ужасите в историята, а според моето скромно мнение – и това на автора Уилям Питър Блати – третата част е още по-добра. За сметка на това вторият филм, направен от Джон Бурман, страдаше от убийственото съчетание на прекомерна амбиция и тотално неразбиране на авторовите идеи. За четвъртата част пак виждаме, че няма разбиране, но при Рени Харлин отсъства и всякаква амбиция. Действително, за разлика от втория филм, в неговата лента няма скандално тъпи сцени като това да видиш Джеймс Ърл Джоунс, облечен като скакалец. Но няма и какво да те грабне. Сюжетът се точи мудно и бавно като естрадна песен, страшките пунктират основно първия и донякъде третия филм, но остават дълбоко в сенките им, а няколкото гнусни момента не могат да компенсират като цяло скучните час и петдесет и четири минути, колкото е времетраенето на прикуъла. Доколкото знам, самото студио са останали недоволни от видяното и затова са пуснали друга версия, която се води пета част – естествено, след като са прибрали бокс-офиса на четвъртата. От фенщина аз вероятно ще й дам шанс, но от видяното досега ми се струва, че без Блати сценарният екип съвсем не знае как да направи хубав филм за “Заклинателят” – и треска ме тресе каква са я свършили със сериала, който почва излъчване в другата седмица в Щатите. Ако този филм беше част от поредицата за Амитивил например, която е с по-скромни художествени достойнства, здраве да е, щеше да е почти поносим. За прелюдие на баш класиката обаче си е меко казано разочароващ.

Тагове:  

Оставете отговор