Третият пълнометражен филм от аниме поредицата “Евангелион”, нова версия на историята от класическия сериал, излязъл за пръв път през 90-те години, се появява на голям екран през 2012-та и предизвиква полярни отзиви сред феновете. Лично на мен ми хареса – уникална визия, която не напомня на почти нищо в жанра, макар аз лично да хващам силно вдъхновение от “Девилмен” на Го Нагай.
Шинджи Икари се събужда след битката за спасението на Рей, но се озовава в свят на безумието. Третият Контакт се е случил преди четиринадесет години, почти всички хора са избити, а старите му другари го мразят. Упрекван от Асука и Мисато, които му слагат нашийник на смъртта, той бива спасен от Аянами и се връща при баща си, а той е все така лаконичен, както е бил винаги. Но приятелството с мистериозно момче с бяла коса ще му разкрие истината, която търси… колкото и ужасяваща да е тя.
Третият “Евангелион” е много добре направен филм, който е майсторски заснет и започва объркано, но завладяващо, като класическа продукция на Кристофър Нолан. След това екипът на режисьора Хидеаки Ано разгръща смразяваща антиутопична визия на умираща вселена, напомняща класическите демонични визии на Го Нагай от “Девилмен”, но в още по-голям мащаб. Отношенията между Шинджи и Кавору са сърцето на историята, като появата на втори мощен мъжки персонаж е навременна и балансира големия брой силни жени, макар те да са направени по такъв начин, който отговаря на визията и концепцията на Ано. В никакъв случай не могат да се нарекат политкоректни, но аз не съм фен. Финалните екшън сцени са страхотни, а драмата накрая стягаща гърлото (това май е малко безвкусно да го напиша, ще разберете защо като гледате), макар и не съвсем разбираема. Особено е мнението ми за развръзката, макар заплахата да беше за нещо ужасно, като че ли усетих известно съжаление от разминаването, но го отдавам на личностен дефицит за неприязън към предотвратени възможности, дори да са кошмарни.
Последният филм е с най-висок рейтинг от всички и от това, което чета е шедьовърът на цялата сага. Надявам се да мога да го гледам скоро, а засега поредицата ме остава повече от доволен. Макар и късно, успях да стана фен на “Евангелион”!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари