Знам, че целта на леймънадата е да покажа някои негови малко по-сериозни откъм литература книги и донякъде да изчистя образа на чичо Дик, придаден му така фрапантно от преведените у нас негови първи опити в романа, комбинирани с балъшки, типично деветдесеташки превод.
Ама, хора, не мога да се сдържа да не ви плясна с една от най-психопатските му книги.
В Endless Night всичко, ама всичко е хвърлено в действието, дори накъсванията от втората, епистоларна, сюжетна линия са направени така, че да не те оставят да поемеш дъх . Един от най-силните сървайвър хоръри, които съм чел, със сигурност вдъхновител на Кетчъм, Смит, Кийн и редица други автори от вече три поколения хоръристи.
Две неща трябва да имате предвид когато четете Леймън. Първо, като баща на единствено дете, при това дъщеря, кошмарът нещо насилствено да ѝ се случи витае почти във всеки един роман. А и ако някой чете книгите му хронологично ще види как малтретираните девойки растат заедно с дъщеря му Кели. Много хора го остракират точно заради това насилие над момичета, но за мен то е проява на любов. Да покажеш на целия свят най-големия си страх. Второ, мантрата най-лош сценарий винаги движи напред книгите на автора. Точно благодарение на нея всеки път успява да изненада. Сякаш всеки път когато се запъне в писането се пита „Какво най-скапано може да се случи на главния герой?“ Така действието прави лупинги изключително забранени в литературата като цяло, но това е Леймън, владее я достатъчно добре, че да може да си го позволи.
А какво най-лошо може да се случи при домашен грабеж?
Джоди – 16 годишно хлапе, дете на полицай с доста чепат характер. Когато преспива в приятелка в къщата нахлуват банда психотични убийци. Тя успява да им се измъкне заедно с 12 годишния Анди, докато те са заети да оскверняват останките от семейството му. Това води до задъхано преследване, където цялата лосанджелиска полиция не може да я защити.
Същевременно имаме 24 годишния Саймън, който е един от психопатите и е вилнял с тях в продължение на осем години. Изродите са вдъхновени от книгата на Леймън „В тъмните гори“, казват си го в прав текст. Когато изтърва Джоди, приятелите му го зарязват да се оправя, като взимат годеницата му за заложник. Докато преследва момичето и крои планове да си разчисти сметките с групата, той успява да покаже на читателя извратените дълбини на същността си. И да ни разкаже останалите вършени от него и другарчетата му извращения .
Много, ама много убийства, изнасилвания, мъчения, комбинирани в произволен ред. Труповете са повече от колкото в шекспирова трагедия, гилзите повече от на Рамбо, а хладните оръжия повече отколкото във филм за нинджи.
Книгата идеално уплътнява мразовит и мъглив уикенд, когато няма какво да се прави.
Ревю на Иван Величков
Последни коментари