Едно от най-големите ми удоволствия е откриването на нова поредица в жанра. Достигането до финала ѝ е кулминацията на това усещане, защото потвърждава, че обещаващата първа книга не ме е подвела. В случая с End of Days мога да кажа, че Лий Маунтфорд успява да завърши сагата Haunted подобаващо, създавайки едно от най-запомнящите се произведения на ужаса, които съм чел.
Сара Пиърсън най-накрая е обсебена от силите на мрака — и то без приятелите ѝ Дейвид и Рейчъл да разберат. Тя се завръща в имението Перон след като е отвлякла Ема, дъщерята на покойната ѝ сестра Хлои, а ритуалът за отваряне на адските двери започва. Червени вихрушки се появяват на няколко места по света, а мъртвите се надигат, за да разкъсат живите и да ги присъединят към ордите си, които нямат край. Ватиканът е в паника, а правителствата — безпомощни. Дейвид Ритер ще трябва да проникне в имението Перон заедно с Рейчъл и Ралф, за да извърши финалния екзорсизъм. Времето обаче е ограничено: докато призраците върлуват по земята, силите на Ада атакуват фронтално самия Рай. Ако той падне — всичко свършва. Завинаги.
С End of Days Маунтфорд постига може би най-епичния финал на поредица, измислян някога, надминавайки „Девилмен“ на Нагай и Strange Eons на Робърт Блох. Никога преди не е имало такава мощна заплаха срещу съзиданието, нито толкова зли и почти всесилни злодеи. Лий невинаги успява да реализира всички елементи, загатнати като митология в предишните книги, но успява да предложи вселенски сблъсък между Доброто и Злото, чието развръзка идва след един човешки избор. Така той постига силен финал на сага, която според мен има потенциал да се запомни като легенда в историята на ужаса.
Ревю на д-р Александър Драганов
Започнах още една поредица на Лий Маунтфорд, озаглавена Dark Spirits. Има интересни идеи, първият том е за жена, която иска да се свърже с духа на съпруга си и попада в обитавана от призраци къща, като ловец на зли привидения отприщва умопомрачителни сили. Доста от идеите се припокриват с Haunted, но има и мотиви от японската митология, което ми допадна. Това, което не ми допада в книгите на Маунтфорд извън поредицата Haunted е, че мъжете, добри или лоши, винаги умират, жените винаги оцеляват. Не знам дали това е признак за политкоректност или наопаки, някаква криворазбрана патриархалност, но ми е трудно да харесвам книги с такова послание и затова май ще се огранича с Haunted, макар тя да е наистина страхотна сага.