Casino Infernale

“Casino Infernale” е книга седма от поредицата Secret Histories, която трябваше да даде нов старт в живота на главния герой Еди Друуд, агент от влиятелната фамилия Друуд и понастоящем служител на дядо си в Департамента на Загадъчното, а също и на неговата приятелка, печално известната вещица от гората, Моли Мелткаф.
Да, ама не, както казваше един журналист от близкото ни минало. След сравнително прецакана мисия в изоставен замък, която приключва с ликвидиран злодей и няколко трупа на невинни, Еди и Моли научават доста неприятна тайна от близкото минало, за която смятат да поговорят, при това доста сериозно, с дядото на Еди, легендарният Регент на Сенките. Семейство Друуд обаче има друга работа за тях и ги извиква в Оръжейната на чичо Джак, където след много крясъци и откровени заплахи двамата разбират, че нещата отиват много на зле. И, естествено, по тяхна вина. В предишната книга от поредицата, “Live and Let Drood”, Еди и Моли успяха да ликвидират Кроу Лий, най-злият човек на света. Сега обаче той има наследство, за което се предполага, че съдържа забранени технологии, отдавна забравени магии и куп други проклетии, за които светът би дал мило и драго, за да ги притежава. Което означава, че на Земята може да избухне война, с биологични и ядрени оръжия, които да я направят поредната необитаема планета. Еди и Моли единствени могат да предотвратят това!
Само дето не е толкова просто. Наследството е основната награда в Казино Инфернал, годишният хазартен фестивал, организират от Сенчестата Банка, загадъчна организация, която има връзки навсякъде и с която дори фамилията Друуд си има едно наум. Охраната им е такава, че Еди няма да може да проникне в нея с нашийника и бронята си. Ще трябва да отиде инкогнито, като мошеникът Шаман Бонд, придружаващ вещицата от гората, Моли Мелткаф. И ще трябва да надиграе най-опитните мошеници в областта на хазарта, от този и други светове. Дали ще успее?
Естествено, че да, тъй като иначе няма да има друга книга, а героите на Грийн по принцип са като Супермени, надарени със силата на Чък Норис. При Саймън винаги интересен е бил пътят до победата, а не толкова въпросът дали тя ще бъде постигната. А пътят в “Secret Histories” е повече от интересен. Книгата започва с наистина уникална глава в обитаван от духове замък, след което се пренасяме на далечен Марс, където Еди вижда някои от най-важните обитатели от вселената на Саймън Грийн, сред които и личният ми любимец Джей Си Шанс от Ghost Finders, а също и всеобщите любимци Бруин Беър и Сий Гоут, вече познати и на българските читатели от “Шадоус Фол”. Следват невъзможни перипетии при пристигането в самото Казино, които включват блондинки убийци от Четвъртия райх, яхнали птеранодони – how cool is that? – а накрая започват и самите игри, в които Грийн наистина се развихря. Перфектно са описани както типовете участници, които се включват в подобни авантюри, отчаяни или просто зли хора, така и жестокостта на хазарта като цяло, тук изведена до екстремност с изпитания като руската рулетка, гладиаторски дуел или битка, в която влизат мнозина, но оцелява само един. Въображението на Грийн работи на пълни обороти и генерира реалност, която по епика и мащаб може да съперничи на комиксовите вселени на Marvel и DC, зад които все пак стоят стотици. Това, което прави света на Грийн не толкова готин и отбелязвам като личен минус за себе си, особено в тази поредица, все пак е на моменти самоцелната жестокост, а също и дълбокото убеждение на автора, че понякога има злодеи, които си заслужават убиването. Така и не обикнах раздаващия смърт Еди Друуд и не мога да го възприема като герой, с или без броня. Една от причините да предпочитам серията за Духовете е, че в нея героите държат неща от Отвъдното извън нашия свят, а не пращат живи хора там.
Това обаче са си мои проблеми, които едва ли ще засегнат всеки читател – убеден съм, че има хора, на които ще им допадне точно това, че Грийн и Еди Друуд трепят лошите на килограм. За останалите – книгата има достатъчно други плюсове, за да си заслужава, а аз, въпреки всичко, ще продължа с поредицата.