Carnosaur

carnosaur

Макар отдавна да не съм дете, диноманията никога не ме е оставяла истински и така накрая ме отведе до “Карнозавър”, книгата, която авторът на “Небесните господари” Джон Броснан пише под псевдонима си Хари Адам Уайт, запазен за хоръри с чудовища, като вече представената в сайта ни Slimer. Тази му книжка излиза няколко години преди “Юрски парк” и Броснан даже е опитвал да съди Майкъл Крайтън за откраднати идеи, макар да не е стигнал доникъде. Няма да акцентирам върху тези неща, нито пък за филмовата поредица по “Карнозавър”, тъй като не съм я гледал и предвид отзивите от фенове не ми се и пробва.

Всичко започва когато в малко английско градче се случват няколко брутални убийства. Според полицията, отговорна за тях е сибирска тигрица, избягала от частната зоологическа градина на влиятелен английски аристократ. Но младият журналист Паскал, преследващ голямата история, от която кариерата му ще потръгне, се съмнява в това и си спомня странните думи на малко дете, казало му, че е видяло динозавър. Той решава да проникне в строго охраняваната зоологическа градина на благородника, но там го чакат чудовища от праисторическата ера, а когато те биват освободени, никой в околността няма да е в безопасност…

“Карнозавър” е литературна шлака, а не сериозна фантастика като “Юрски парк”, но го казвам с любов, а не като упрек. Книгата почва фантастично със серия от убийства на дейнонихус (нещо като велосирапторите в Парка), след това забавя ход, но държи интереса със сочни и забавни лафове, а във втората си половина предлага и доволно количества изядени от динозаври хора в най-разнообразни ситуации. Има я и финалната врътка, когато след привидната победа има още малко народ, който трябва да бъде разпарчетосан, макар че краят отново като при Slimer увисва леко отворен.

Ако трябва да съм честен, “Карнозавър” ми хареса доста по-малко от сходната по дух Carnivore на Лий Кларк, за която Ви писах преди седмица, но въпреки това останах доволен от нея. Готините лафове, кървавите сцени и многото разнообразни динозаври (бонус за това, че големият хищник, макар и сходен с тиранозавъра, е от друг вид) правят от тази книжка чудесно четиво за любителите на чудовища. Ако и вие сте такива, дайте й шанс – вероятно няма да съжалявате.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор