Capeta

От една страна, беше неизбежно, че след страхотната поредица Future GPX Cyber Formula ще продължа със състезателните анимета, а от друга, че което и да е следващото, ще му е трудно да ми направи същото добро впечатление. Capeta, което е продукция от 2005-та година обаче дойде с такива препоръки, че реших да рискувам. Не съжалявам за това, защото макар да страда от някои сериозни недостатъци, това е силна и емоционална история.

Тайра Капета е малко момче, което няма много лесен живот. Майка му е починала, когато той е бил още много малък, баща му работи като луд да полага асфалт, за да изхрани семейството и хлапето е на практика самичко, ако не се брои братовчедка му, която все гледа да го подкрепя. Съученик на име Нобу непрекъснато го закача в училище, а самият Тайра, макар и старателен, сякаш не успява да намери нищо, което да го зарадва истински, ако не броим една количка, модел на болид от Формула 1. Нещата се променят, когато баща му решава да му построи карт от подръчни материали. Когато го тества, става ясно, че малкият има вроден талант за тези неща. За съжаление обаче автомобилният спорт е един от най-скъпите възможни, а, както предупреждава собственикът на местната писта, опитът на обикновени хора да влязат в него завършва с трагедии…

young capeta

Трябва да кажа, че първите епизоди на “Капета” са едни от най-добрите, които съм виждал в японска анимация, макар самият стил, използван за изображение на героите да не е стандартният за аниме. Вълнението на малкото момченце е предадено по прекрасен начин, кадрите, когато се спуска с карта по нанадолнище, докато той още е без двигател, направо сгряват душата, а първото състезание е епично. Може би точно затова средата на “Капета” малко ме разочарова, похватите с постоянна драма и разтегляне на действието ми звучаха пресилено, а някои от страничните герои си дразнеха, макар сред тях да не беше Нобу, някогашният душманин на Тайра, станал негов най-добър приятел. Към края обаче сценарият отново се стегна и успя да доразкаже историята за пътя на едно бедно хлапе в този скъп спорт. Похвално е, че история за деца подхваща такава сериозна тема, каквато е липсата на средства за осъществяване на мечтите, макар твърдо да застава на позицията, че ако се бориш, нещо хубаво все пак ще се случи. Капета е разкошен герой, едновременно силен и емоционален, будещ възхита, когато преодолява всевъзможни проблеми с умения, воля и талант, късащ сърцето тогава, когато изглежда, че всичко това няма да е достатъчно, за да остане на пистата. Останалите персонажи като цяло бяха добре направени, особено бащата на момчето, в началото малко лекомислен чичо, който обаче после дава и душата си, за да зарадва сина си. Вълненията от успеха му са изключително трогателни, тези на шефа му, превърнал се почти пряко волята си в спонсор също.

capeta1

“Капета” също така е изключително добросърдечно аниме, което няма злодеи – нещо, което по принцип ценя в историите за спорт, тъй като с годините установих, че сюжети, стъпващи на разбирателството и взаимното уважение са по-смислени от тези, разчитащи на директно противопоставяне, а с това и по-ценни за разбирането ни затова какви сме като хора. Капета има своя голям съперник, към който се стреми, но макар и студен, той не е негативен образ и по свой начин цени бъдещия си съперник. В технически план битките на двамата по пистите са направени достоверно и макар драмите на Тайра да идват малко нанагорно, те стъпват на реални възможности, които биха могли да се случат както на картинг, така и във Формула 3, където са последните състезания от анимето. Ако питате за Формула 1, тя е голямата цел и епилогът показва, че е реализирана, но историята на “Капета” не е за върха, а за пътя към него и жертвите, които той изисква.

capeta racing

Като цяло “Капета” е силна, човешка и смислена история, аниме, което неслучайно има фенове близо две десетилетия след излизането си. И макар някои негови епизоди да гледах прескачайки скучни моменти, други следях внимателно, а на някои дори плаках. Мисля, че история, която те е накарала да пуснеш сълза, определено си е струвала.

Ревю на Александър Драганов

 

Оставете отговор