На средата на втората книга от поредицата за Облачните воини на Д.К. Холмбърг мислех, че авторът е изхабил всичките си патрони за отличната първа част – действието се мотаеше, не изглеждаше като да върви нанякъде, имаше прекалено много описания. За щастие обаче писателят като барон Мюнхаузен се измъкна сам за косата и в мига щом пусна героите в екшън, романът полетя като рали автомобил и достигна високото ниво, което очаквах от него.
Тан е успял да спаси тайнствения артефакт на елементалната магия от агентите на Инцендин, страната на пламъка, но сега скучае в университета на Етеа, търсейки преподавател, който да му се довери, за да го обучи в оформянето на земята – елементът, който цял живот е чувствал. Но сприятелявайки се с момичето Ел, което се се стреми да овладее водата, той навлиза в архивите на университета, без да подозира, че там го очаква смъртоносен капан. А ако оцелее от него, ще трябва да убеди облачния воин Теондар да не преследва освободените от него огнени елементари драасин, въпреки слуховете, че те опожаряват цели села. Ще трябва да докаже, че отговорни затова отново са Инцендин, които не са се отказали от опитите си да се домогнат до артефакта…
Както може би личи от резюмето, сюжетът на втория том е тромаво вързан и главите в университета ми бяха отчайващо скучни. Дали заради отминалите години натрупан опит в жанра, но вече нямам нерви да прекарвам десетки, а понякога и стотици страници в обучението на главния герой, но за щастие книгата не ме мъчи прекалено дълго. Във втората половина на романа Тан бе призован от драасин за да им помогне, което много бързо съживи действието и го вкара в познатата от първия том динамика, с епохални битки и опустошителни сражения, надграждащи конфликта така, че да обещават още и за в бъдеще.
За да не изпитвам прекалено късмета си, ще направя паузичка от поредицата, но засега не мисля да се предавам – историята изглежда по-скоро обещаваща!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари