Тазседмичната чаша леймънада съдържа едно доста провокативно произведение на автора. Blood Games се позиционира точно в средата на творческата кариера на Леймън. Момент в който първоначалния ентусиазъм се заменя със спокойна рутина, но натрупаният опит не е толкова огромен, че всичко да върви по мед и масло. Забелязват се много подобрения в стила на автора, най-вече новопридобита умелост в свързване на различните сюжетни линии, по-голяма дълбочина на героите и, колкото и да е невероятно, по-откачени антагонисти.
Но да не ви занимавам с щуротии.
Абълийн, Кора, Финли, Хелън и Вивиан са пет приятелки от колежа, които се събират всяка година да си припомнят старите дни. Всеки път една от тях избира мястото на което ще се съберат, а то доста приляга на характера на момичето. Петте са доста различни, нещо като леймънов ненормален вариант на Спайс Гърлс. Тази година е ред на Хелън, а тя е голям хорър ентусиаст. Приятелките се озовават в изоставен спа ресор, сцена на кърваво клане от преди петнадесет години. Зловещите неща започват още от пристигането, а първата вечер Хелън изчезва, това, при положение че знаем кой е автора, няма как да завърши щастливо.
Ретроспективната сюжетна линия включва запознаването на героините още в колежа, както и предишните им събирания. Това помага за добро изграждане на образите и вкарва лека криминална нишка между ужасиите.
Главните гадове са деветдесет годишен вуду магьосник хермафродит и гигантски албинос без клепачи – няма как да не ви се разтрепери нещо. Има и още, но няма да е честно да издавам сюжета.
Един момент искам да спомена, защото ме накара доста да се замисля. На една от предишните екскурзии момичетата напиха с текила красиво деветнайсет годишно сърфистче и му спретнаха оргия. Първоначално сцената ме разсмя, но Леймън успява да нарисува тази уж сбъдната мъжка мечта да звучи такава каквато е – чисто изнасилване. В крайна сметка останах доста смутен от поведението на момичетата, а това май се нарича писателско майсторство.
Да завършим с дежурното предупреждение. Комбинацията от разюзданото почти тийнейджърско писане на Леймън и пет главни героини прави книгата неподходяща за хора с феминистични, политкоректни, сериозни и изобщо „модерни“ нагласи в матриците си. Даже се чудя как не са го забранили този човек, най-вероятно защото хоръра не се взима на сериозно като жанр, нещо което Кинг още не е успял да опропасти и слава на боговете и будите за което.
Ревю на Иван Величков
Последни коментари