Behemoth

Behemoth е роман на ужасите от Майкъл Р. Коул – краля на дълбоководния трилър, жанр, създаден от легендата Питър Бенчли с класиката “Челюсти”. Но в тази книга съществото човекоядец не е акула, а нещо далеч по-лошо…

Политиката е мръсна игра по принцип, а геополитиката е най-високото й ниво, в което държавите търсят всякакви начини за надмощие. В тайна правителствена лаборатория луд учен разработва различни хибриди, които ще позволят на САЩ да тормози свои съперници като Иран и Северна Корея, без те да могат да ги обвинят в нищо. Но едно от съществата е твърде силно, твърде мощно, а от армията предупреждават създателя му да го разкара. Твърде късно. Изчадието избягва и скоро е на свобода. Мъничкият му мозък няма потенциала да съхрани спомен за миналото, но му дава мощен инстинкт за хранене… и унищожение. Скоро рибарите от местността, където създанието се е настанило ще се оплачат от намалял улов, а част от тях ще изчезнат. Когато жена от Бреговата охрана твърди, че чудовище е разкъсало партньора й в гмуркането, началството я разжалва и обявява за луда. Тя ще избяга при рибар, нейна любов от ученическите години, а двамата ще трябва да се изправят срещу звяра, създаден от военните – един същински модерен БЕГЕМОТ!

Последните две книги на Коул, които четох преди тази малко ме бяха отегчили и се притеснявах, че съм се наситил на автора, но Behemoth отново разпали интереса ми към творчеството му. Книгата е много добра, с чудесно развити персонажи а ла “Челюсти”, макар и характерният консерватизъм на автора понякога да отеква дидактично. Звездата на романа както обаче може да се очаква е Бегемота, ужасно изчадие, кръстоска между… абе хайде няма да ви казвам, че може да се изкушите да прочетете книгата, а си струва да се погърчите от отвращение, докато очаквате да разбере с какво си имате работа. Само ще кажа, че съществото е опустошително, почти неоубиваемо и като отива на плажа става егати мусаката.

Книгата завършва с обещание за не по-малко налудничаво продължение, а Коул остава един от авторите, чиято кариера ще следя с интерес.

Ревю на Александър Драганов