Beastars

beastars

Beastars е доста нетрадиционно аниме, което е направено с помощта на “Нетфликс” и трябва да излезе по канала им в началото на следващата година. В Япония обаче то вече се излъчва, а оттам се озова и в по неофициалните канали, където може да го гледате.

Beastars разказва историята на Легоси, млад вълк от свят, където животните са антропоморфни (приличат на хора) и живеят в комплексно общество, където различните видове трябва да си съжителстват. Най-трудно това се случва между хищници и тревопасни, като въпреки строгите закони, между тях има постоянно напрежение. Те обаче не спасяват един млад представител на вида алпака (подобно на овца животно, родствено на ламата) който загива разкъсан от неизвестен хищник. Легоси трябва да се научи да живее в свят, където животните като него са подозирани и в същото време да балансира това с живота си на участник в драматичен клуб, където е и най-популярното момче в училището му – еленът Луис, който е актьор. Нещата се усложняват допълнително, когато Легоси среща младата зайка Хару, която го изпълва с противоречиви чувства…

bestars poster

“Защото нестандартни сме”, пееше една чалга певица в годините на моето детство и рефренът й донякъде описва Beastars не само като история и свят, но и като усещане. Макар да има всички оправдания да се плъзне по линията на острия сюжет заради убийството в началото си, това аниме реално е драма, в която описва живота на различните антропоморфни животни (“фърита”) в техния доста мрачен свят, където има места като черния пазар, в които месо се продава нелегално (иначе се ползват заместители). Героите са доста интересни, като Легоси в някаква степен въплъщава ситуацията на съвременното момче в развития свят днес, на което се гледа с подозрение и в резултат се е затворил в черупка на смутена любезност, която му пречи да общува пълноценно с връстниците си.

beastars-promo-legosi

Тигърът Бил, горд с това, че е хищник и еленът Луис, компенсиращ комплексите си от това, че е растителнояден, са интересни като контрапункт, а зайката Хару засяга и темата за училищния тормоз, особено актуална в източна Азия. Резултатът е история, която определено е за по-пораснали фенове на говорещите животни, но макар на моменти да е мудна, сякаш на този етап си заслужава вниманието. Пробвайте я!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор