Малко на инат завърших поредицата за Пицаплекса, но не съжалявам – последната книга B7-2 вдига нивото спрямо предните две части и макар да не стига върховите моменти от четвърта и пета книга, все пак позволява на сагата да завърши достойно.
Титулният разказ ни връща към един от героите в предните томове, Били, млад мъж, осакатил се ужасно след като изпада в психозата, че е робот. Сега се оказва, че той е оцелял и започва трудна процедура по възстановяване. Излиза от болница и започва да живее с баба си в малко селце, където хората от местната църква го приемат радушно. Но роботът, който някога е искал да бъде сега е автономно същество и го следва по петите… Интересна, смислена история. Според мен трябваше да е последната в антологията, защото е най-силна в цялата книга.
Alone Together ни запознава с Травис, самотно момче без никакви приятели. От време на време той се измъчва от чужди спомени, а баба му го предупреждава, че може би около него витае дух. Малкият опитва да открие призрака и научава страховита истина. Тази повест повтаря сюжети от предните книги, но се е получила умерено добре, донякъде емоционална, доста меланхолична.
Dittophobia е историята на Рори, момче, чиито родители работят толкова много, че той не успява да ги види, а всяка нощ сънува ужасни кошмари с аниматронните роботи Фокси, Бони, Чика и Фреди Фазбеър. Една сутрин обаче всичко е различно и той ще опита да разбере защо това е така… преди да размисли. Психария. Също повтаря частично една от идеите в предните повести, но разглежда мотива под друг ъгъл.
Книгата завършва с епилог, в който последната оцеляла тийнейджърка от групата, влезли неблагоразумно в основите на Пицаплеска, се изправя срещу Мимика, архизлодея в цялата история. Типичен финал за слашър хорър.
Като цяло B7-2 не е лоша книга, макар да не е на високото ниво, което съм свикнал от финалите на другите саги за Фреди Фазбеър. Мисля, че си заслужава, най-вече заради първата повест, но все още смятам, че поредицата можеше да свърши с The Bobbiedots Conclusion и да звучи много по-силно. Цялостната ми оценка за Tales from the Pizzaplex е, че поизчерпа модела, зададен във Fazbear Frights и не съм изненадан, че Коутън почна начисто с филмите и новите книги-игри от поредицата. Въпреки това, като закоравял фен, аз се радвам, че прочетох и тази серия.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари