Ayaka

Макар тази година аниме манията ми определено да не е така силна както през предишните три, все пак успях да си намеря сериалче за гледане през лятото, което да затвърди любовта ми към японската анимация. Става дума за Ayaka: A Story of Bonds and Wounds, очарователно фентъзи, разказано в духа на историите от Страната на изгряващото слънце.

Янаги Юкито е момче, чиито баща е починал отдавна. В деня, отбелязващ края на учебната година, той се запознава с млад пияница и безделник на име Джинги. Екцентричният младеж твърди, че Юкито трябва да дойде с него на островите Аяка, макар някога да ги е напуснал. Там го очаква новият му дом, както и множество тайни, свързани с тайнствената сила, която Юкито има, но без да може да контролира. Джинги обещава, че ще му помогне да я овладее и го запознава с цял един непознат свят на духове и дракони. Но някога, когато бащата на Янаги е загинал, островите едва не са погинали в огнена катастрофа. И сега, когато момчето се е завърнало, започва поредица от събития, подсказваща, че миналото се повтаря…

Ayaka е много симпатично фентъзи, което разчита най-вече на героите си и отношенията между тях. За мен винаги това е било основната сила на японската анимация, умението да разкажеш по най-убедителния начин старата като света история за силата на приятелството. Тук тя е особено ефективна, тъй като разгръща пред зрителя палитра от интригуващи образи – от главния герой, в чиято същност се крие невероятна тайна, през съперничещите си, но всъщност привързани един към друг майстори на магията Курама и Ибуки, чиито характери на светлината и мрака са своеобразни Ин и Ян в драматургичната рамка на историята, до Джинги, който всъщност е душата на компанията и с чиято съдба са свързани най-емоционалните моменти в анимето. Въпреки фокуса върху персонажите, от които споменатите са само част, сценаристите са успели да изградят и интересен свят, който е неповторимо японски като усещане, а използваната от тях анимация, макар и на моменти видимо нарисувана с по-нисък бюджет, разчита на красиви пейзажи и запомнящ се външен вид на героите.

Няма да лъжа, на моменти анимето вървеше една идея по-бавно, отколкото обичам, но въпреки това Ayaka си струва да бъде изгледана, като последните епизоди наистина зареждат с безкрайно положителна емоция. За мен това е заглавието, с което ще запомня лято 2023 на японската анимация.

Ревю на Александър Драганов