По принцип не е добре човек да вири нос, но ми се струва, че тази седмица наистина бе чудесна за „Цитаделата“ откъм качествени ревюта и статии. Затова е донякъде закономерно точно сега да излезе рецензията ни за All Tomorrows: The Myriad Species and Mixed Fortunes of Man – потресаващата фантастична хроника от турския автор Дж.М. Кьосемен, пишещ под псевдонима Немо Рамджет.
Това е летопис, разказващ историята на човешкия вид в далечното бъдеще. Началото следва каноните на жанра: хората се развиваме технически, колонизираме Марс, но настъпва вражда между обитателите на Червената планета и Земята. Войната е последвана от нов скок в развитието и човешкият род успява да се разпръсне из Галактиката, сякаш изпълнявайки съдбата, за която днес мечтаем – че звездите са нашата дестинация (по Алфред Бестър).
Докато не срещаме Ку (The Qu).
Откакто човечеството има представа за дълбокия космос, темата за Първия контакт ни вълнува неумолимо. Понякога си го представяме трогателен (като в „Извънземното“), друг път загадъчен („Контакт“), зловещ („Пришълецът“) или направо необясним („Нещото“). Но Рамджет екстраполира най-лошите ни кошмари – сблъсък с вид, който е безкрайно по-напред технологично, ала надарен с абсолютна арогантност. Инсектоидна раса на милиард години, пътуваща между звездите, за да прекроява реалността според своя религиозен каприз, Ку възприемат нашето съществуване като анатема. Те видоизменят хората до жалки уроди – различни пост-човешки видове, пръснати из планетите, повечето от които (за тяхна радост) са лишени от спомен за това какви са били.
Еволюцията обаче е процес, който не може да бъде напълно контролиран. Природата винаги намира начин, както казваше д-р Малкълм от „Джурасик Парк“. Някои от създанията, произлезли от жестоката манипулация на Ку, отново придобиват разум. В невъобразими времеви мащаби те създават нови междупланетни империи – някои влизат в кървави разпри помежду си, но други покоряват самото съзидание, достигайки последното ниво от Скалата на Кардашев.
В края на книгата разбираме, че цялата история е писана от неизвестен летописец на съвсем друг вид. Той се чуди какво е станало с тази цивилизация – дали е изчезнала в последна вселенска война, или напротив, „възнесла“ се е някъде отвъд нашето разбиране. Поуката е, че макар всяко нещо да е тленно, именно пътуването, а не крайната точка, е това, което има значение.
На моменти тъжна, на други ужасяваща (мутациите на Ку често се сравняват от феновете с наказанията на ЯМ от „Нямам уста, че да викам“), а в трети – странно оптимистична, All Tomorrows е дръзка фантастика. Тя е написана сякаш във времената преди жанрът да се превърне в комерсиален продукт – поглед към възможното бъдеще, който се опира на „твърдата“ наука, но съдържа в себе си първичните сънища и страхове на човечеството. Странните илюстрации на автора правят изживяването пълно. Макар книгата да е кратка – малко над сто страници – псевдоисторическият стил я прави плътна, а на места (съвсем умишлено) дори леко тромава, подобно на учебник.
В крайна сметка става дума за значимо постижение в съвременната жанрова литература. Книгата е изключително подходяща за онези фенове на космическия ужас, които не търсят нито екзистенциалния нихилизъм на Лъвкрафт, нито захаросаните псевдорелигиозни интерпретации на Огъст Дерлет, а трезв, честен и едновременно с това напълно „откачен“ поглед към бъдещето.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари