Albus Potter and the Sandblood Rising

След кратка пауза се връщам на фенфиковете от серията за Албус Потър на писателя, творящ под псевдонима Ноа Фантом. Това е алтернативен поглед за това как би продължила поредицата за Хари Потър след седмата част на оригиналната сага, един от многото наред със серията на Джордж Норман Липърт за Джеймс Потър, официалната театрална постановка “Хари Потър и прокълнатото дете” и много подобната серия на Векин87, също от седем части като тази. Ноа Фантом като че ли взима най-радикални решения и макар да му трябваше известно време, за да набере скорост, в третата част наистина достига много високо ниво.

Албус Потър се връща за третата си година в “Хогуортс”, където развитието на вълшебствата ще му позволи нещо ново – да се научи да борави не с една, а с две магически пръчки. Но малко след като си закупува втората, силата му сякаш угасва и дори най-прости заклинания, с които се е отличавал, сега са непосилно трудни за него. Още по-дразнещо е, че в “Хогуортс” идва ученик на име Лукас, който бързо изпъква с таланта си и започва да го натяква, за да трие носа на Албус, а това разпалва враждата между двете момчета. Много по-опасен обаче е бунтът на пясъчнокръвните, озверели безмощни, сдобили се с мъгълска технология, позволяваща им да атакуват магьосниците, които възприемат като потисници. Сега тези зли хора са си поставили за задача да ги приемат насериозно като опитат да убият Хари Потър и цялото му семейство…

Не знам каква магия е вложила Дж.К. Роулинг в историята си, но явно е достатъчно силна, че от нея да прихващат и други автори, стига да пишат в точната комбинация от почит към оригинала и лично вдъхновение. В първите си две книги Ноа Фантом видимо изоставаше от любимеца ми Кевин Макафъри (Векин87), но в третата показа много сериозен потенциал. Майсторски е описано израстването на Албус, вълненията, които изпитва при възмъжаването си, тъмната му страна, когато не се усеща как започва да тормози друг ученик без причина. Злодеите също са фантастично измислени. Лично аз винаги съм изпитвал ужас, когато групи, нарочили се за онеправдани започват да кроят отмъщение, тъй като жестокостта им често е безмерна, а Ноа Фантом показва това по брутален начин с пясъчнокръвните, отрепки, обезумели от злоба заради това, което други са дръзнали да имат, когато те го нямат. Битките с тях са изключително напрегнати и драматични, а тепърва обещават да се разгръщат и в следващите части.

В заключение ще кажа, че се запалих по приключенията на Хари, докато ходих на училище в НГДЕК. Когато станах бакалавър, треперих в очакване на седмата книга за него. Като приключвах магистратурата си излизаха последните филмови адаптации на оригиналната сага, а когато кандидатствах за докторантски прием, се бях зачел в историята за Албус на Векин87. Сега се мъча да си завърша дисертацията и отново съм в “Хогуортс” с Ноа Фантом, а това са две десетилетия, след които мога да кажа, че магьосническият свят на Дж.К. Роулинг се е превърнал в част от живота ми. Благодаря и на нея, и на талантливите й последователи, вдъхновени от книгите й да творят без да очакват финансово възнаграждение, просто от любов. Тази любов, която изпитваме към толкова скъпия ни свят на Хари Потър.

Ревю на Александър Драганов