Четвъртият фенфик от поредицата за Албус Потър на Ноа Фантом е най-добрият в серията досега и един от най-хубавите, които съм чел изобщо – почти докосва класата на оригиналите.
Албус Сивиръс, малкият син на Хари Потър, се завръща в училището за магии “Хогуортс” след успешна акция срещу злите Пясъчнокръвни – безмощни, решили да унищожат магьосниците с помощта на мъгълски оръжия. Но сега пред момчето се появява нова заплаха. Забранената гора изглежда по-страховита отвсякога, по-непредвидима, по-дива. Директорът на училището Хелио Уилкокс отново и отново уверява, че всичко е под контрол и няма поводи за притеснение, но Албус се съмнява в това. Той счита, че митичната Дисмиуса, страховита покровителка на магическата природа, се завръща след векове отсъствие, но тя не е единствената му грижа. Приятелят му Екзориан продължава да търси лек за състоянието си на върколак и когато получава писмо от лечителя Джон Соломон, ще поиска да го потърси, въпреки върлуващия сериен убиец Иван Сиобор, избиващ всички, които са като него…
По принцип фенфиковете са синоним на нискокачествена литература, но понякога сред тях се появяват бисери, опровергаващи това правило. Albus Potter and the Descent of Dismiusa е точно такава история, като в нея авторът, творящ под псевдонима Ноа Фантом най-сетне награждава читателите за търпението, което са имали при изграждането на сюжета му. Това е историята с най-голям екшън от магьосническия свят, която съм чел някога, като Дисмиуса определено е хитро измислена и макар в началото да ми звучеше като да не пасва на вселената, създадени от Дж.К. Роулинг, нещата бяха много умно навързани, с надграждане на магическата система, наистина, но такова, което звучи логично. Битката за “Хогуортс” е надмината с инвазията на различните растения и зверове, които новият противник запраща по училището, а за да се справи с нея Албус ще трябва да открие тайни, погребани от столетия. И ако тази сюжетна нишка е епична, другата, със стоящия за момента на втори план злодей Сиобор е по-скоро смразяваща, като развива една стара тема на Роулинг – за предразсъдъците и омразата, която те пораждат.
Интересно е, че подобно на колегата си Векин87, също написал поредица от седем книги за Албус Потър, Ноа Фантом също вдига нивото ударно с четвъртата част, вероятно защото и самата Роулинг направи така в оригиналната поредица. Ясно е, че тя няма как да бъде стигната, но ще ми е интересно да видя кой от двамата й последователи ще вземе надмощие в личната ми класация. Засега Векин води, но пък на него съм му чел всичко, а Ноа има още три книги, с които да го изпревари. Надявам се скоро да ги прочета и представя в Цитаделата!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари