„Покемон“ е една от най-великите поредици в света на анимето, но когато оригиналните епизоди излизаха, интересите ми бяха насочени в различна посока, а сега ми е малко късно да наваксвам всичките 1200 епизода. Когато обаче видях в „Нетфликс“ възможност да се запозная с героите, като гледам един филм, направен с нова компютърна анимация, не можах да се сдържа и останах очарован. Pokémon: Mewtwo Strikes Back – Evolution е наистина разкошна приказка с много сърце, екранизирана блестящо с помощта на новите технологии.
Мю е най-редкият покемон, от който са намирани само оскъдни останки. Те стигат на екип от учени, за да създадат по изкуствен път Мюту — най-могъщият покемон, живял някога. Създанието обаче излиза извън техния контрол и се изолира на остров, където се изпълва със злост както към хората, които са го създали, така и към покемоните, допуснали човечеството да ги завладее. Сега Мюту разпраща покани на най-добрите играчи, като сред тях е и любимецът ни Аш със своя верен приятел Пикачу. За да стигнат до острова на Мюту, те ще трябва да преминат през свирепа буря, ала тя е само изпитание. Там ги чака капан и чудовище, което сякаш няма сърце…
Винаги съм гледал на „Покемон“ като на лековато приключение, но видяното в този филм ми напомни, че никога не трябва да подценявам японската драматургия. Сценаристите на Pokémon: Mewtwo Strikes Back – Evolution са създали истински шедьовър. И ще започна от чисто техническата страна на филма, който изглежда изумително. Така се случи, че тази година гледах доста компютърни анимации и ми се струва, че те не са на нивото на това, което предлагат японските майстори. Филмът изглежда великолепно, битките са по-епични, отколкото във филм на Снайдер, а в същото време покемоните и особено Пикачу са изумително сладки.
Но сърцето на филма е дори по-впечатляващо. Като започва от историята на Мюту, напомняща „Франкенщайн“, Pokémon: Mewtwo Strikes Back – Evolution разказва изключително емоционална приказка за добротата, приятелството и любовта, като в края си има сцена, от която ми се скъса сърцето. Въпреки това зрителите трябва да преминат през нея, защото филмът има изключително топъл финал, който осмисля екшъна и драмата от предишния час и половина.
Ще завърша това ревю с мисълта, която прочетох от българския японист Братислав Иванов за изкуството от Страната на изгряващото слънце, което съчетава популярното с високата култура. Pokémon: Mewtwo Strikes Back – Evolution е пример точно за това. Заради филми като този мнозина считаме анимето за най-силния медиум в разказването на епични приказки днес.
Ревю на д-р Александър Драганов
За съжаление не мога да кажа същото за Pokemon: Secrets of the Jungle, който е доста по-постен филм, традиционна анимация и локален конфликт – Аш открива момче като Тарзан, с което трябва да опазят свещеното дърво в гора от зъл учен (почти 1:1 с “Аватар”). След епоса за Мюту, доста по-слаб.