От днес за седмица по кината ще може да се гледа шедьовъра от 1975-та година “Челюсти” на Стивън Спилбърг, класически филм на ужасите по едноименния роман на Питър Бенчли, който е един от десетте най-гледани на всички времена в САЩ. Аз отидох да го видя на IMAX, с която идея е новото излизане на старата лента и останах много доволен. Въпреки, че класиката е остаряла от днешна гледна точка като темпо и динимака, “Челюсти” е майсторски заснет, с невероятна атмосфера и класна актьорска игра, а макар да е политнекоректно, мен не ме е срам да си призная, че Америка от едно време ми харесва много повече от днешната, поне така както я познавам от популярната й култура.
Амити е остров, чиито жители се препитават с парите, изкарани лятото от туризъм. Местният шериф е родом от Ню Йорк, като по думите му в големия град, измъчван от престъпления, не е могъл да направи нищо, но в Амити и един човек има значение. От четвърт век на острова не е имало нито едно убийство. Неща обаче се променят, когато младо момиче бива разкъсано след нощно плуване. Извършителят е голяма бяла акула, но управата на града настоява на тезата, че става дума за инцидент с витло на лодка. Причината е прозаична – ако се разчуе, че в морето има такава риба, никой летовник няма да дойде. За съжаление обаче недалновидното решение плажовете да останат отворени води до нови човешки жертви, а за да оцелее града, шерифът трябва да хване и убие хищното животно. Заедно с млад специалист по ихтиология и опитен рибар, ветеран от Втората Световна Война, нюйоркчанинът ще се изправи в битка с чудовището, дебнещо в морето…
Макар да е идея по-малко мрачен от книгата, филмът на Спилбърг е един от редките случаи, в които адаптацията бие литературния първообраз. Причината затова е, че в сценария на филма човешките герои са много по-симпатични, а актьорите, изиграли ролите им са до един виртуози, макар да са ми непознати – Рой Шайдър, Робърт Шоу и Ричард Дрейфус – накараха челюстта ми да увисне от умението им. Вече няма такива актьори, а заради множеството ефекти в съвременен Холивуд, на днешните им колеги явно не им се и налага да се стараят толкова. Сцените с акулата не са много, но са заснети по начин, който е неописуемо добър, личи си, че Стивън Спилбърг наистина е един от най-великите режисьори на всички времена. Съмнявам се в наши дни да има човек, който да може да работи толкова качествено колкото младия тогава лъв на киното.
Като цяло “Челюсти” е връх в киноизкуството и най-добрият филм за атака на животно, който съм гледал през живота си. Върхово киноизживяване, което си струва да си причините на възможно най-големия екран!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари