След кратка забежка с Питър Бенчли се връщам към актуалния крал на дълбоководния трилър Майкъл Р. Коул, който прави литературния вариант на старите филми за “Годзила” и новите за различни акули с Megalodon vs Colossal Snake, книга, която не е толкова глупава, колкото подсказва заглавието, но не е и на нивото на по-добрите творби от автора като Scar, Tresher и Serpent.
Джина е специалист биолог, която настоятелно предупреждава влиятелния си шеф бизнесмен да не пренася новото й творение – дълъг близо трийсет метра мегалодон – в недобре обезопасен кораб. Шефът обаче иска да продаде чудовището за военно оръжие и естествено го изтървава в открито море, където то започва да гълта каквато плячка хване, като предпочитанията му определено са към човешкото месо. За да се справят с проблема, от фирмата, създали изчадието решават да пуснат по петите му друго същество, което контролират с дистанционна система, предаваща сигнали в мозъка му. Става дума за титанобоа – грамадна змия от епохата на динозаврите, която трябва да плени мегалодона и да го върне обратно в плен. Ако нещата се объркат обаче, на свобода могат да се окажат не едно, а две биологични оръжия от отдавна отминали времена, създания, които Господ не е сътворил, че да живеят заедно с хората…
Мисля, че ако е честен със себе си, всеки фен на фентъзито и хоръра ще признае, че кръвта му кипва при мисълта такива колосални същества да се сблъскат едно с друго, макар че мнозина хипстъри не биха си го казали. Има си причина да има толкова много филми със “срещу” в заглавието, има обаче и причини повечето от тях да са толкова глупави. Тази книга почва доста ударно, с мегалодонът наказващ тъпи хора, но после авторът се принуждава да забави доста темпото, защото трябва да обясни не само неговия произход, но и този на титанобоата, както и защо точно нея трябва да пуснат по петите му. Това можеше и да се получи по-добре, ако героите Джина и Мигел не бяха далеч от нивото, което очаквам от Коул като характери на персонажите, тези бяха дидактични и досадни, а игривият консерватизъм на автора, усещаш се в други негови книги като приятен бриз на фона на съвременния либерализъм, тук стана по-бръснещ и неприятен. Но все пак ако трябва да сме честни никой не би захванал книга, озаглавена Megalodon vs Colossal Snake заради комплексни човешки образи или важни нравствени послания, а когато най-сетне стига до екшъна, Майкъл се развихря и представя много добри битки, при това доста кървави и гнусни. Лично на мен любимите ми сцени бяха когато двете изчадия стигнаха голям курорт и едното подхвана почиващите във водата, а другото тези на плажа, но аз съм си мизантропче с черно сърце, така че не ми обръщайте внимание.
Като цяло книгата беше забавен екшън и не съжалявам, че я прочетох, а макар разумът да ми подсказва, че е време да разнообразя тези сюжети с нещо по-интелектуално или поне емоционално, най-вероятно ще продължа с чудовищата.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари