El-Deccur

Продължаваме серията ревюта на турски филми на ужасите, отчасти защото те се разпространяват съвсем легално за свободно гледане, отчасти защото действително ми допадат свръхестествените сюжети и преплитането им с действителност, която хем е близка заради сходния ни бит с комшиите, хем остава екзотична заради различната религия. El-Deccur е хорър от 2020-та година и за разлика от други продукции, които вече представихме, е смазващо песимистична история.

Всичко започва, когато професор по археология получава поръчка да намери стара Библия от древен храм. Предупреждението е, че ако не се справи със задачата, ще изгуби живота си. Преподавателят ангажира със задачата свои студенти, които информира, че ще скъса, ако откажат да му помогнат. Така младите хора са принудени да отидат с него до мястото, където трябва да се копае, въпреки, че един от тях, Али, е суеверен да търси стари съкровища и смята, че те може би се пазят от джинове – злите духове от ислямския фолклор. За жалост още в самото начало на разкопките студентите намират кукла за вуду и скоро ще разберат колко верни са тези предупреждения. С падането на нощта и те, и алчният им преподавател ще станат съвсем уязвими на злите привидения, които започват да ги обсебват един по един…

El-Deccur е плашещ филм, който по начина на развитието си напомня класики като “Злите мъртви”, макар за разлика от тази сага да не разчита на кървища и гадости, а на атмосфера. Студентите изглеждат правдоподобно направени и са симпатични с това, че звучат естествено на зрителя, учителят им дразни, но дори и той не заслужава това, което следва. Филмът е интересен и добре направен, особено във втората си половина, но трябва да се гледа с едно наум – не всички истории могат да завършат хубаво, а злото понякога е твърде силно и твърде лукаво.

Ревю на Александър Драганов