Заради манията покрай “Цар Лъв” бях представил сума си филми и истории за лъвове в Цитаделата, но колкото и обстоен да се бях опитал да бъда, успях да пропусна някои от тях и сега наваксвам това частично, като спирам вниманието ви върху “Бялото лъвче” от 2010-та година. Това е южноафрикански филм на продуцента Кевин Ричардсън, човек, който има убежище за лъвове и е направил много за това видът да има резерв предвид спадащата му популация в дивото (от 200 на 20 хил. за последните около сто години). Въпреки името си и някои прилики в сюжета, проектът официално няма нищо общо с анимето за Кимба на д-р Осаму Тезука.
Група деца, събрали се край огъня слушат разказа на възрастен мъж, разправящ им невероятна история. Преди време, една самка от прайд лъвове, родила малко, което било с невиждания от векове насам в Долината бял цвят. И макар местните хора да се зарадвали, вярвайки, че това е добра поличба за племето, другите лъвчета не били в особено голям възторг и прокудили малкото. Останало само, то трябвало бързо да се научи да ловува и да оцелява в свят, пълен както с опасни хищници като хиените, крокодилите и другите лъвове, така и с плячка, която не е склонна лесно да се предаде – от малкото бодливо свинче до огромния слон. Но голямата заплаха за лъвчето ще е ако порасне като красив бял мъжки – защото тогава ще привлече вниманието на най-опасния от всички ловци на света, човека…
Филмът на Ричардсън е прекрасен с невероятни гледки, заснети от режисьора Майкъл Суон в Африка, кадрите с лъвовете са уникални и са събирани години наред по невероятен начин, актьорите, особено чернокожите, са много добри, като както старият, така и младият Джисани, бдящ над белия лъв Лесаци ми направиха много добро впечатление. Историята е интересна и занимателна, но малко тромаво разказана, защото човек има чувството, че се точи прекалено бавно, въпреки краткото времетраене от под час и половина. На някои няма да им понесе и това, че макар да не е драма или трагедия, във филма загиват лъвове и се засяга както трудното им оцеляване сред африканската савана, така и зловредното влияние на хората. Мен това малко ме натовари, макар да разбирам защо е вкарано.
В крайна сметка “Бялото лъвче” е хубава история за едни от най-величествените животни на света, а всяка такава предизвиква внимание към опазването на безценния им за мен вид.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари