Изразът “доволен като свиня в кочина” доста точно описва състоянието ми след като открих тази прекрасна книжка, по която, разбрах от чичо Гугъл, е заснет филма на ужасите Proteus. Непременно ще го гледам, но се радвам, че първо оцених литературния първообраз, който ме вкара в един от любимите ми сюжети – за изродско същество, което преследва хора в затворено пространство.
Историята на писателя Хари Адам Найт, отговорен и за книгата, по която е заснет диноужаса “Карнозавър”, ни запознава с шестима души, които са останали сами на спасителна лодка в открито море, след като яхтата, в която са прекарвали наркотици, е потънала. Това от самото начало подсказва, че ще се запознаем с екип от чудесни човешки същества и това не е лъжа, тъй като освен главния и що годе симпатичен герой Пол имаме тежък хероинов наркоман в лицето на Марк, отвратителна мутра, кръстена с нещастното мое име Алекс и няколко задължителни за жанра кифли. Морето тъкмо започва да се вълнува, заплашвайки да ги удави, когато те намират спасението, което им предлага една нефтена платформа. Някой им помага да се качат на нея, но въпросният после се покрива и затова тя им изглежда изоставена, със следи от загадъчно насилие вътре. За жалост, отговорно за него е чудовищно и отблъскващо същество, което сега ги заплашва с участ, по-лоша и от смъртта…
Останах изключително удовлетворен от тази прекрасна книга, която според мен носи за мъжа това удоволствие, което на дамите дават любовните романи. Всяко клише на истории тип “Нещото” и “Левиатан” е захвърлено в лицето на читателя, отвратителна загадка на изоставено място от което няма излизане, група герои, съдбата на които те вълнува дотолкова, доколкото искаш да ги видиш изядени и оригинално измислена гнусна твар, с чиито начин на мислене авторът услужливо ни запознава от време на време. Прочетох този роман с огромно удоволствие и го препоръчвам на всички, които са уморени от търсенето на голям нов епос, стимулиращ ума – това си е чист, носещ първичен кеф хорър с чудовище, какъвто нищо друго не може да замени. Евала на автора, ще потърся и другите му без съмнение епохални произведения.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари