“Битката за Долдрей” е втори филм от трилогията “Арката на златния век”, адаптация по култовата манга поредица Berserk, мрачно епично фентъзи на Кентаро Миура, продало над 50 млн бройки по целия свят.
Свитата на Ястреба се е утвърдила като водеща ударна група в Кралството на Средната земя, а нейният предводител Грифит е хванал окото на самата принцеса. В това време най-силният му воин, мечоносецът Гатс се измъчва от това, че Грифит го счита повече за свой слуга, отколкото приятел. Това го кара вътрешно да се бунтува и да търси свободата. В същото време, кралят изпраща свитата срещу Долдрей – непревземаема крепост, издържала атаките на Средната земя близо век…
“Битката за Долдрей” е зрелищно епично фентъзи със страхотни битки, с които превъзхожда драстично първата част. Сблъсъка на Гатс и Каска с жестокия Адон, величавата обсада на Долдрей, битката на мечоносеца със сто човека, краткия, но атмосферен втори двубой с Грифит. Историята обаче си е доста мрачна и макар да върви вдъхновяващо в първите две трети от филма е преплетена с намеци за извращения и жестокости, които достигат до кресчендо в този момент, когато в друго произведение би дошъл хепиенда. Финалът е съкрушителен.
Интересно е да се помисли за влиянията върху тези филми и цялостната история. Клише е да се търсят паралели с “Девилмен” на Нагай и те са видими чисто визуално между двамата главни герои, като поне във втори филм още не е настъпил разривът в отношенията им, а и Грифит все пак поне на този етап не изглежда изначало зъл като Риу, а Гатс определено е по-жесток от Акира. Аз лично обаче бих потърсил и сходството с класическия “Ескалибур” на Джон Бурман с мрачния начин, по който се деконструира идеала за рицарството.
Знам, че конкретно тази адаптация търпи критики заради арта си, но във втори филм аз свикнах за него и мога да кажа, че анимацията е красива, включително в сцените за възрастни като секса на Грифит с принцесата – невероятно направен и предаващ вътрешните терзания на героя, който може би ми стана любим в историята. Музиката също е върхова и на място, идеална, за да вдъхне подходящото чувство, докато гледаш.
Чисто концептуално пред мен в случаи като с тази поредица стои въпросът има ли нужда да се създаде нещо толкова гадно и жестоко към персонажите. Разбира се, всеки автор има право да избере концепция и светоусещане за произведението си и аз не мога да отхвърля тези на Миура, както не бих могъл да отрека Нагай или Хидеаки Ано, но поради любовта си към сладкото трябва да призная, че Captive Prince, захаросаният отговор на C,S. Pacat към тази история като че ли ми допада повече, въпреки, че вече знам колко точно са “взаимствали” тези книги от Berserk. Но една част от чара на епичното фентъзи е начина, по който авторите диалогизират в арената на идеите с произведенията си.
В крайна сметка истината е, че от доста време ми се беше догледало яко епично фентъзи от вида, който в Щатите вече не правят поради определени културни или даже културални процеси в тяхното общество, които правят създаването на подобни истории невъзможни в днешно време. Berserk до голяма степен е това, което търсих и смятам в най-скоро време да се запозная и с третата част от “Арката на Златния век”.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари