Всеки автор се радва, когато чуе добра дума за произведението си. Още повече, когато идва от някой, чието мнение уважаваш и значи нещо за теб. И още повече – когато добрите думи звучат искрени, като излезли от душата, а не дежурни, просто за да подкрепим другарчето. Затова и бях трогнат, когато в социалната мрежа прочетох следното мнение от Деница Райкова, преводач на поредиците “Игрите на глада” и “Грегор Горноземеца”, за моите “Сказания за Ледената планина”:
Много дълго четена, затова пък – с кеф.
Има едни такива книги, които човек се пази за зимните дни. Ама от ония, истинските зимни дни, с много сняг, студ и тук-там лед. От ония зимни дни, които се харесват дори на топлолюбиви създания като мен.
Досега познавах /гордея се да кажа, че и лично/ Александър Драганов само като чудесен човек и талантлив преводач. Неговите “Сказания за Ледената планина” обаче ми показаха, че той е освен това и чудесен писател. Който може да вземе едни уж познати създания като елфите и вампирите и да създаде една такава история, която хем бързаш да прочетеш, хем не искаш да свършва. Като наред с /уж/ познатите образи създава и такива, каквито не съм срещала досега. Личовете влизат в личната ми класация на най-ужасяващите създания, измисляни от човешки ум.
Ако досега сте си мислили, че елфите са едни такива нежни, ефирни създания, които живеят в мир и съгласие с природата и всичките ь творения, значи не познавате черните елфи. Ако пък сте чували за черните елфи и си мислите, че знаете всичко за тях, пак не сте прави – защото не познавате Алтиарин. Ако някой ми беше казал, че някой ден сред любимите ми литературни герои ще се нареди един черен елф, нямаше да му повярвам. Но е факт. Алтиарин /какво прелестно име/ не е олицетворение на злото. Нито на доброто. Не. Той е просто правдоподобно изграден образ, на когото не са чужди нито омразата, нито съмнението, нито разкаянието и любовта. И това го прави да изглежда истински.
Много правдиви и запомнящи се са всички образи в тази книга. И под всички приключения, неочаквани събития, битки и уж измислени светове се крие една истина: струва си да вярваме в доброто и да се борим за него. Никой не е изначално зъл и покварен. Дори тъмният елф може да мине на страната на светлината, дори обреченият може да бъде спасен със силата на любовта.
Напрежението се запазва буквално до последната страница – и въпреки това краят не е изкуствено щастлив, а оставя усещането за заслужено, извоювано щастие. Благодаря за тази книга – и чакам следващото приключение на Алтиарин.
Благодаря, Деница!
Последни коментари