Какво сънуват псиборгите?

Какво сънуват псиборгите?
автор: Razael

Това е първата фантастика, за която пишем, като книга. След тежките томове фентъзи и военна фантастика реших да се поразровя из старата семейна библиотека за нещо по-различно. Оказа се препълнена с фантастика! Открих прекрасни заглавия от рода на: “Пътят на Икар”, “Една Одисея в Космоса”, “Дюн” и много други класики в жанра. Отдавна четени заглавия и все пак беше пълно с други книги, за които дори и не бях чувал.
И така това е една от новите ни теми в този ъпдейт. “Какво сънуват псиборгите? ”(A quoi songent les psyborgs?/Games Psyborgs Play/) е книга на френския фантаст “Пиер Барбе”. Книгата е написана през далечната 1971 г. и излиза в България през 1985 г. в поредицата от фантастични книги, наречена “Библиотека Фантастика”. Няма да пропусна да спомена, че Любен Дилов е един от редакторите на книгата. А самата тя е точно 182 стр. Разбира се това не й пречи да представлява едно интригуващо четиво.
Като начало книгата е невероятна и доста получителна. Един от първите успешни опити за пресъдзаване на хардкор (омешване на фентъзи, история и фантастика). Воден от свойте антимилитаристични идеи(за разлика от други автори) Барбе създава една фантастична вселена на митологични същества, рицари, средновековни градове и крепости. Както и един елитен войник от звездната конфедерация.
Също като новоизлязлите книги на Модезит, всичко се разказва в първо лице. Не мога да не избегна преразказа в тази статия. Тук не става дума за творчестовото на Пиер Барпе, а специално за тази книга(за това ще разказвам J). Трябва да си призная, че книгата не ме грабна от самото начало. Първите няколко страници се чудех дали да не захвърля книжката и да се заема с нещо уж по-смислено, но се оказа доста интересно. Не бе от онези измислени и клиширани фантастики, на които съм свикнал да цикля напоследък. Та книгата си има своя идея и фабула, както в повечето фантастични произведения най-интересен е края. Защото там е развръзката на абсолютно всичко. Нямам предвит, че до половината е скука, а после става супер здрав екшън. И това произведение си има свойте битки, но фактически почти не умират хора.
По временна приключенията си на непознатата планета главният герой се сблъсква с различни аномалий и противници. В крайна сметка това се оказва нашата планета Земя, където хората отдвана са били избити. Останали са единствено три висши форми на живот, трима души избегнали катастрофата като са прехвърлили паметта си от човешки тела в машини и са се превърнали в псиборги.
Главният герой се казва капитан Сетни. Той бива обучен и изпратен със специална мисия на мистериозно появилата се планета на територията на звездната конфедерация. Всички опити да се изследва планетата са завършили с пълен неуспех. Мисията му е да изследва планетата, да осъществи контакт с местната форма на живот. Космически кораб го ескортира до планетата и той навлиза в нейната атмосфера с малка сонда. Стъпвайки на земята неговите приключенията започват. Срещайки се при странни батални обстоятелства той помага на рицаря Юон негов бъдещ спътник във всичките му понататъчни приключения. Още по удивителното за него е, че се сбълсква с хора водещи феодален живот на развитие. Като вече споменах това е нашата планета земя пътуваща самотно из космоса.
Първата ми асоцияция за тази книжка бе хардкор, но това не се оказа така. Заедно с новият си спътник Сетни се впуска в приключения с една единствена цел. Нещо не е наред и той трябва да разбере какво е. Има нещо тайно и скрито усеща се, че някой дърпа конците отнякъде. Целта му е да стигне до дъното на всичко случващо се на планетата. С ужас останововява, че хората бродещи из тази земя не са като него. Те не могат да водят пълноценен живот защото са изксутвено създадени, те са андроиди. Притежават само по един бъбрек и бял дроб. А всичките митологични същества и чудовища, които се изпречкват на пътя му са просто машини(роботи) на една свръх развита технология. Двамата спътници продължават приключенията с едната мисия да стигнат до дъното и да разкрият тези, които си играят на този жесток бутафоричен театър.
Това не е всичко, главният герой е подложен на ред изпитания, които се водят магически. Сблъсък с гигант, елфи, очарователна владетелка на островно кралство(във всичко това си и има и известна доза романтика). Всички препятствия поставени от скритите лидери на тази планета успява да преодолее благодарение на специалната си екипировка и обучение. С неговият скафандър той има способността да става невидим(Ghost!!!) Със свръх модерните си играчки: бластери, атомни гранати и любимото ми анти “G”(анти гравитация). Сетни е способен да прави чудеса и в очите на спътника си и останалите невежи хорица той се превръща несъмнено във велик рицар и вълшебник. Няма да забравя да ви кажа, че той умело си борави и с меч!
А ето и същинската история, преди да достигне до дъното на нещата двата с рицаря Юон прекосяват едно море и се изправят пред поразителна глетка. Цял един град непокътнат, няма нито една следа от унищожение или война. В последствие разгадават, че хората са измрели от някакъв странен вид токсично отравяне. В крайна сметка Сетни се изправя срещу най-силният измежду тримата кукловоди, Водан. Преди да достигне обаче двамата с Юон се изправят срещу празителите на подземното му царство. За Юон те са просто демони чудовища, но Сетни е на ясно, че зад тези облици се крият просто роботи. Показвайки своята невероятна смелост и упоритост да защити любимата си от превъзхождащият го враг Водан, Оберон и Даю прекъсват боя с ясните намерения, че не желаят да му навредят. Разкриват му същинската история на тяхната планета.
Някога това е била разцъвтяващата планета земя. Човечеството се развивало и всички просперирали. Но едно нещо внасяло смут в мира между хората, те живеели разделени на две могъщи фракции. Едната се управлявала от диктатор заплашващ да унищожи света. Въпреки всичко мирът се държал. Двете страни стигнали до споразумение да не употребяват атомните си оръжия. И въпреки това живота, бил изчезнал! Диктаторската страна разработила вирус убиец като предварително се имунизирала против него. Шпионите им успяли да разпръстронят вируса възможно най-бързо, по водните басейни и въздуха. Населението на едната страна започнало масово да измира, неподготвено срещу такъв вид атака. Единственото, което могли да наравят е да изстрелят атомното си оръжие. Въпреки този отчаян ход, защитата на враговете им отсранила повечето от тях.
По този начин се затрила цяла една нация почти половината население на земята изчезнало. Тези, които били имунизарани също били поразени от вируса убиец. След атомната атака, радиацията се смесила с отровата и мутирала, станала по-силна и унишожителна. Агресорите не разполагили този път с противоорова и новият вирус мутант безпроблемно успял да унищожи напълно живота на земята. Оцелели само трима души, които работели заедно в една от многото лабораторий на планетата. За да избегнат катастрофата успели да прехвърлят съзнанието и паметта си в машини. Компютри, роботи и други. След като се отърсили от преживения шок не им останало нищо друго освен да продължат да разработват нови технологии. Прочисили планетата от вируса и малко по-малко започнали да развиват наследството от някогашната човешка цивилизация. Създали нови форми на живот и роботи. Владеели илюзията, напреднали ужасно много и решили да пресъздадат човека и неговата еволюция наред с митологията.
Това е тъжната истина, която научава Сетни от трите псиборга. Това общо взето представлява и книгата. Псиборгите забелязват присъствието на някой могъщ на своята планета и решават да се срещнат с него като по пътя му поставят различни препятствия(изглежда чувствата са взаимни).
Естествено не съм ви предал всичко в точен вид, но ако си намерите книгата и я прочетете ще останете найстина много доволни. Посланието на автора към всички нас е повече от ясно. Човечеството трябва да бъде единно да се спрат безмислените войни и оръжието за масово унищожение да не се използва за научни и защитни цели на всички нас. А не е ли това идеята на съществунането ни. Да се поучим от грешките и да продължим напред или в един неприятен момент да се унищожим. Всичко това ме кара да мисля, че научната фантастика има някаква основна идея, а не само “фантасмагории”.