Дневен Архив November 8, 2015

Пролог

Есенна нощ. По улицата се чува единствено лекия повей на вятъра влачещ листата попарени от хватката на есентта. Лампите по улиците леко примигват. В сенките нещо се прокрадваше. Бавна и мудна фигура пристъпваше към вратата на тихата къща. Изведнъж на примигващата светлина се появи лице. Две черни точки които показваха поглед. Безжизнен поглед. Мрачен поглед. Тъмен поглед в който можеше де се познае чистото зло. Силуета се огледа няколко пъти и след това погледна напред,право към къщата на Дойл. Бавно запристъпва напред,а в ръката му се появи нещо.То проблесна на светлината на голямата улична лампа. Остър предмет,широк и голям. Нож...

Ноктестите пръсти на Хищника погладиха леко плоския бутон на бордовия компютър и картината на кристалния екран пред него се смени. Но главния герой в нея беше същия – огромен мъж, криещ лицето си с маска от землянската игра “хокей”, с огромно окървавено мачете в едната ръка и сгърчени трупове на подрастващи човеци около себе си.
Иззад маската на Хищника се чу характерното тракане на вида му, което издаваше вълнение...

Halloween vs Highlander

31 октомври 1998 година
Дъждът барабанеше по стъклото на стария “Понтиак”, който Лори Строд караше. Светлините от фаровете напразно се мъчеха да пробият мъглата, която бе паднала заедно с дъжда над пътя, водещ към Хедънфилд.
Хедънфилд – града, в който Лори не искаше да се върне. Градът, в който на Хелоуин Злото бе оживяло под формата на лудия и брат Майкъл Майерс, който бе избил всичко, на което тя държеше – приятели, семейство. Докато самият той не умираше, неуловим нито за куршуми, нито за ток, нито дори на огън...

Валеше дъжд – тежък, проливен и постоянен порой, който беше типичен за тропичния климат в тази част на Иридония – там където огромни джунгли покриваха повърхността на планетата. Водата беше превърнала рохкавата пръст в лепкава кал, която препъваше и бавеше момчето, а лианите го шибаха през лицето.
Момчето бе малко забракче, хубаво дете с шоколадова кожа и още меки рогца, които се подаваха от измокрената му коса...

: Този разказ е вдъхновен от засечен от мен комикс – “Star Wars Tales#9 – Ressurrection”. Аз обаче не съм чел комикса преди да напиша разказа, така, че това не е негово пряко описание.
Червените искри, течащи по дългите, разкривени като пръсти на старец тръби, опасали като метален бръшлян стените на мрачната зала, бяха единственото осветление в нея. В нейните надвиснали като демони сенки се спотайваха дузина тъмни фигури, които мърмореха неразбираеми слова и от пръстите им току изкачаше някоя малка мълния...