С 1:35 АМ продължаваме прегледа на поредицата Fazbear Frights от вселената на Five Nights at Freddy’s, създадена от майстора на ужасите Скот Коутън. Макар тази антология да ми хареса по-малко от предните две, мога да кажа, че тя бе категорично най-страшната досега, до степен, че на моменти е некомфортна за четене.
Както и в предните две томчета и тук началото се дава от повестта, дал заглавието на целия сборник. Историята ни среща с Делайла, разведена сервитьорка, която се затруднява да става на време за работа и с това да свързва двата края. На една гаражна разпродажба тя намира кукла с вградена аларма – Ела, производство на компанията “Фазбеър Ентъртейнмънт”. Играчката обаче не позвънява навреме и Делайла гневна я изхвърля навън. По-късно обаче жената започва да се буди в часа, на който е настроила алармата, само че нощем – 1:35 сутринта. И всеки път усеща движение в апартамента си. Ела не е доволна, че е била изхвърлена и сега идва да си отмъсти…
Ефектна история, но честно казано усещането от нея беше повече като за “Анабел”, отколкото за Нощна смяна във “Фреди”. Все пак трябва да се изтъкне, че творбата много добре пресъздава усещането за параноя, измъчващо главната героиня.
Room for One More е втората повест в сборника. Тук нашият герой е Стенли, дебел млад мъж, зарязан от приятелката си, който се чувства все по-самотен. Затова не помага и работата му на нощен пазач в изоставената пицария “Фреди”, където той спи почти през цялото време. Един ден обаче пред мониторите, които уж трябва да наблюдава се появява фигурката на балерина с лице на клоун, която проговаря с човешки глас, че иска да дойде с него в дома му. По-късно балерината изчезва, а Стенли се разболява от болно гърло и ужасно схващане на ръката. Състоянието му започва бързо да се влошава. Дали мъжът ще разбере навреме какво му се случва?
Още един сюжет който сам по себе си е доста страховит и ефектен, но просто няма усещането за света на Коутън. Повече напомня на самостоятелна история от Греъм Мастертън например. Това не е лошо, но е хубаво, че третата творба в антологията вече носи духа за Нощна смяна във “Фреди”.
The New Kid е най-добрата повест в сборника, може би дори в цялата поредица досега. Девън е грозновато младо момче, чието приятелство с другарчето му от детинство Мик се обтяга след като той се влюбва безнадеждно в една от красавиците на класа. Нещата се влошават допълнително, когато в класа се появява нов ученик, хубавец на име Келси, който веднага завърта главата на девойката. Девън се чувства обиден от това, но научава как може да си отмъсти, когато в близката гора намира изоставен обект от веригата “Пицарията на Фреди Фазбеър”. Неслучайно обаче е казано, че който копае гроб другиму, сам може да падне в него…
Тази история определено има духа на поредицата и развива интересни персонажи. Донякъде разбирах Девън, но Келси ми стана любимец. Мисля, че макар и леко объркващ, финалът на повестта е великолепен и заслужава похвала.
Като цяло стабилна антология, която потвърждава мястото на Коутън като топ автор в съвременния хорър.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари