Хрониките на Ралмия – Перлата на Феникса

Александър Драганов

РЕВЮТА:

Христо Пощаков
автор на “Меч, Мощ и Магия”, “Нашествието на Грухилите”; носител на награди “Еврокон”, отличаван многократно от Националният Клуб за Фентъзи и Хорър

Банши, тролове, блатни духове, орки, елфи, дракони и дракончета и други митологични същества. Всичко това е известно в келтската митология, но важното е какво правят тези същества и как го приема читателят. Прочетох книгата на Александър Драганов “Хрониките на Ралмия” и останах извънредно доволен. Книгата с лекота се чете както от млади, така и от по-възрастни хора. Авторът е постигнал стегнат стил, действието е непрекъснат екшън.Главният герой Алекс Джаспърс ни затрогва с откровенността си и липсата си на опит, но това не му попречва да премине през много перипетии и да достигне до позицията на крал (макар и непълнолетен, но в Ралмия условията са други, там магията действа с пълна сила). Литературния образ на елфата Лиянна също буди само симпатии, морякът Роло Скарф понякога ни привлича, понякога ни отблъсква с описаните си действия.Джуджето Клаус ни затрогва с жертвоготовността си и оставя за себе си само приятни спомени. Малкото драконче предизвиква чувство на симпатия, а майка му поражда уважение от силата си. Е, естествено могат да се направят някои забележки относно литературния стил на книгата, но само на отделни места. Хепи ендът е както подобава на добра книга с добър хепи енд. Като цяло авторът се е справил отлично със сюжета на първата си книга, която може да се прочете на един дъх. Пожелавам му нови литературни успехи. Може би в следващата ще измисли нови митологически същества и персонажи и ще стане родоначалник на нова фентъзи митология. Пожелавам му го, както му пожелавам и много бъдещи литературни успехи. Браво Сашо!

DARTH_SIDIOUS
Национален Клуб за Фентъзи и Хорър – фентъзи фен на 2006 година

Bълнуващи приключения, опасни интриги, фентъзи битки, силни емоции, смели или коварни герои…всичко това присъства в светът на Ралмия. Великолепната фентъзи атмосфера, пресъздадена по класически и оригинален начин от автора Алекндър Драганов грабва въображението на феновете и ги кара да се потопят в “Хрониките на Ралмия”. Това е една фентъзи вселена, изпълнена със смели млади хора, коварни блатни духове, симпатични джуджета и смъртоносни врагове, дебнещи в сянката на Мрака. Един свят на мощни артефакти, от които зависи бъдещето на цяла Ралмия.
Именно в тези условия нищо неподозиращия младеж Алекс се сблъсква с изключително отговорното предизвикателство – да спаси един свят. Подпомаган от мъдрия магьосник Санарос, дръзкият моряк Роло, красивата Лияна и веселият Клаус Алекс се изправя се впуска в приключения, за които никога не е и мечтал. Но Злото не спи. Защото въпреки всички си битки с враговете по сво път към спасението на Ралмия Алекс знае, че ще трябва да се изправи срещу мрачния Рицар на Смъртта – лорд Дакавар. Противник, от чието име цяла Ралмия трепери. Име, което години наред в този свят е синоним на смърт, отчаяние, страх и разорение. И сега срещу всички тези неща се изправя Алекс, символът на новия живот, надеждата, смелостта и новото начало в Ралмия. Но не това е единствения му проблем. Ще успее ли Алекс да спаси не само Ралмия, но и приятелите си? Ще успее ли той да оправдае големите надежди и да изпълни мисията, възложена му от мъдрия старец Санарос? И ако успее, ще свърши ли Кошмарът? Отговорите на тези и други вълнуващи въпроси, от които зависи бъдещето на цял един свят и хиляди животи ще разберете щом се запознаете с “Хрониките на Ралмия”.

RAT 400
Национален Клуб за Фентъзи и Хорър – Нов Фен на 2007 година

На 29ти март бе представена първата книга на Алесандър Драганов “Перлата на Феникса”. Повечето фенове (т.е, всички, за които знам), които си я купиха тогава, я харесаха. Аз не правя изключение.
Историята в книгата се върти около Алекс Джаспърс, момче от нашата планета, попаднало в друг свят – Ралмия – през магически портал. Естествено, оказва се, че той трябва да спаси това странно място и той веднага започва мисията, само че се оказва, че по пътя има и проблеми. Големи, гадни, трудни за преодоляване проблеми, облечени в черна броня…
Веднага може да се отбележи, че паралелните вселени и историята с момче от нашия свят (както и самото заглавие) доста напомнят на Хрониките на Нарния. Е, не е само това. В книгата ще срещнете доста от установените елементи на фентъзи жанра, като например млад и симпатичен герой и голям лош злодей с голям лош черен рицар за слуга. Ама не е неприятно. Дори напротив – да се чете Перлата на Феникса е такова удоволствие отчасти заради донейде клишираните пбрази и моменти, които се срещат понякога. Някак си те стопля отвътре да видиш толкова неща, типични за фентъзито, събрани в една книга. Още повече, че всъщност не те преобладават – напротив, авторът има някои доста интересни идеи и определено е достатъчно креативен и оригинален.
Сега да кажа две-три думи за стила. Перлата на Феникса е написана в приятен, лек стил, изпъстрен с народни думи и тук-таме и шеги, който така те поглъща, че не усещаш кога стигаш края. Диалогът се лее, като повечето от героите също пускат по някой майтап (на моменти са ме карали на глас да се смея), а пейзажите са описани с малко думи, но достатъчно живо.
А, да, вероятно искате да знаете и нещо за гореспоменатите герои. Тук, според мен, се намира най-силната страна на произведението. Образите наистина са донякъде взаимствани от други произведения, обаче за сметка на това самите герои, като характер и история, определено са направени оригинално. Аз поне не можах да открия някакви забележими заемки. А. освен това са направени прекрасно. Имаш чувството, че оживяват до теб, това чувство, което при мен някои от големите автори не могат да го постигнат (не че са виновни те, в мене е проблема 😉 ). Героите са ясни, живи и приятни, поне добрите. Отрицателните персонажи също са направени със завидно майсторство – стоят в пълен контраст с положителните, навяват усещане за студ и смърт, особено добре постигнато при Рицаря на Смъртта, и могат наистина да те накарат да се страхуваш за горкия Алекс и приятелите му, които трябва да се изправят срещу древните им сили.
И така, това е Перлата на Феникса. Книжка, която се чете леко и се прочита неусетно, на моменти напрегната, но винаги забавна, с чудесно направени герои и доста елементи, напомнящи приятно за други книги от жанра. Ако не сте нов във фентъзито и търсите да си починете малко от известните автори с големите, епични книги (дано това да не е прозвучало иронично, понеже не исках), тя е за вас. Ако сте нов в жанра, тя е за вас, понеже повечето от често срещаните неща в него (жанра де) ги има вътре и ще получите доста добра представа за фентъзито. Изобщо, купете си я. Струва си.

Дамян “Yann Gamgee” Христов
Преводачът на ролевата игра Dungeons and Dragons

Хрониките на Ралмия – триумф за българското фентъзи

Добре дошли в гостоприемната и изпълнена с вълшебства страна Ралмия. Там, където се скитат елфи и джуджета и витаят зловещи пророчества. Свят на едно смело момче от нашето време, което завинаги ще промени съдбата си и ще я обвърже с тази на магическия свят. Ралмия, най-добрата фентъзи поредица, писана от българин за последната година…

Още като разбрах, че моя стар приятел и другар във фентъзито Сашо Драганов е написал нова книга, бях изпълнен с трепет и очакване. За съжаление, не бях на премиерата на книгата в кино Одеон, но си я взех по-късно, с автограф, дори взех още една книжка за подарък на мой много добър приятел. Няма да скрия, че книгата на Сашо ме изпълни и даде надежда, че българското фентъзи не е в застой и се развива успешно – в случая най-вече благодарение на нашия общ приятел Иван Атанасов и неговото страхотно издателство Фентъзи Фактор. Радвам се, една такава брилянтно изпипана книга, е излязла изпод перото на млад българин, и то мой приятел. Саше, дано твоя път стигне далеч – цялото царство на фантазията и приказното е с теб в начинанието!

А сега малко за самата книга искам да кажа. Книгата е джобен (английски) формат, със страхотна корица и атмосфера, изпълнена с безброй прекрасни илюстрации и указания за Ролева игра, когато прочетеш историята. Героите са класически изпипани и има доста препратки към вече добре познати истории като от света на Хари Потър или Междузвездни войни. Най-обаче се кефя на приликите на книгата със старите и добре познати нам книги игри. Сюжетът на четивото е стремителен, пълен с обрати и интриги, а финалът е завладяващ така, както само български автор е способен да го опише!

И накрая макар че всички герои в книгата са страхотни забавни, искам да кажа, че моят любимец и личен фаворит обаче не е човек или елф, или джудже, а една огромна драконка, която заедно с малкото си, помага на добрите герои да се справят в приключението. Бога ми, Саше, сякаш четях как говори майка ми. Страшен си! И съвсем накрая искам да обърна внимание върху принц Рианн, който макар да се появява за кратко в историята, също ми направи впечатление като супер арогантен, но добър брат на главната героиня, елфическата принцеса, която се влюбва в Алекс.

С други думи, гласувам за книгата с двете си ръце! Четете приятели и мечтайте! Няма по-голяма награда от тази да полетиш с крилете на магията. Самият Александър Драганов ми го пожела, в автографа си към книгата. И ще чакаме продължението!