В края на миналата седмица в Цитаделата споделихме материал, в който описваме начинът, по който Китай започна да се отдръпва както от холивудските филми, така и от японските анимета. За наша радост статията предизвика отзвук и получихме много интересен отговор от наш читател и политически наблюдател, който решихме да споделим и с вас. Приятно четене!
Знам, че си мислите, че тази екстремна политическа коректност която е завзела Холивуд е нещо ново. Но тя винаги е съществувала – само че не в сегашния и вид. Холивуд никога не е бил свободен – винаги са слушали силните на деня и в следващите редове ще ви дам много примери.
Периода след Втората Световна Война
Забелявали ли сте как в много филма от златната ера на Холивуд а и по-нататък отношението към Япония е много специално? Вместо да са представяни като врагове и самата страна в негативна светлина, наблюдаваме точно обратното.
Това е в пълно противоположност със Нацистка Германия – нацистите винаги са представяни в лоша, в най-добрия случай в неутрална светлина. Япония е враг до 1945г. – достатъчност е да се видят пропагандните филмчета пускани на американците по време на войната (както и лозунгите като „смачкайте жълтите“ „джапанки, вие сте следващите“ „пазете се от извънземните елементи в нашата страна“ са тези които веднага ми идват на ум). Но след края на ВСВ тонът омеква и даже се обръща. Причината, мисля, че е повече от ясна – сега японците са ни бизнес приятели, не може да си позволим да ги представяме в лоша светлина, нашата нация трябва да ги възприеме като приятели. А нацистите … е тях вече ги няма, тях може да продължаваме да си плюем. В обобщение:
Нацистка Германия – винаги е представяна много негативно, в най-добрия случай неутрално. Причина – и да я представят в негативна светлина, кой ще я защити? Много лесно се плюят тези които ги няма.
Япония – до 1945г. в Холивуд е представяне негативно, след това варира от позитивно до много позитивно, много рядко негативно. В последните години се виждат и много негативни примери, които са основно мотивирани от това да се угоди на Китай.
Китай – основно негативна, но през последните 10 години както и занапред това няма да се случи повече.
Има и още нещо много важно – до от 1945г. до 2012г. Япония е втория най-голям пазар за Холивуд след САЩ. От 2013г. насам това е Китай, а от последната година Китайската филмова индустрия вече е по-голяма от тази на САЩ. Филма 47 ронини (2013г.) е последния опит да се задържи интереса на японската публика (даже си признават че филма е излезнал с тази цел) към Холивуд , затова от 2013г. до днес вече не може да видите високо-бюджетен филм от Холивуд, който по някакъв начин да е свързан с Япония.
Примери (неслучайно пиша годините):
Мостът на река Куай (1957г.) – действието на филма се развива в японски лагер от ВСВ. А темата за мъченията в лагерите не е засегната по-никакъв начин! Веднага се усъмних, че нещо не е наред и се оказах прав – японското правителство разбрало за филма и се обадили на продуцентите да ги питат за сценария и да ги накарат да го променят така, че да не представят Япония в негативна светлина. Оказало се, че няма нужда – сценарият бил направен така, че да се върти само около британските войници в плен. Не искали да се въвличат в международен скандал, така че не само премахнали в началото всяко нещо, което би обидило японските националисти, но също и една мелодия, която британците в плен си тананикат по време на филма. Тази мелодия е написана от британски войник още по време на ПСВ, а по време на ВСВ самите войници добавили към нея стихове, в които се подиграват на Хитлер. Във филма, обидните думи към Хитлер са премахнати – създателите не са искали зрителите да останат с впечатление, че им се навира пропаганда срещу германците от ВСВ (платили са си да гледат филм а не пропаганда). Така се получава нещо много интересно и немислимо днес – двойна цензура по отношение „злите нацисти“ и Императорска Япония.
МАSH (1972 г. е първи сезон) – най-гледания американски сериал на всички времена. Обикновено военните комедии са специалитет на британците, но в случая американците са се справили добре. Действието на сериала се развива по време на Корейската война и проследява екип от американския лекари които помагат на ранените американци войници (а и не само). Какво е целта на сериала е ясно от първи епизод – зрителите да направят паралел с Виетнамската война, от която Америка още се съвзема по-онова време и да ги настрои срещу републиканците. Едно от забележителните неща е, че въпреки ,че действието се развива в Корея и то само няколко години след ВСВ всички герой в сериала имат много добро мнение към японците и тяхната култура. Още в първи епизод може да чуеш как слушат някаква япоска песен по радиото. Мечтаят да заминат за Токио за уикенд на почивка. Многократно по време на сериала и в различни ситуации се обличат с традиционни японски дрехи. Където и да е намесена Япония или японската култура в частност, то винаги е представена така, че да буди интерес и възхищение от страна на зрителя. Пак повтарям, действието се развива в Корея.
В момента може би си мислите – а защото това да е толкова странно или пък защо да е с пропагандна цел? Това е защото не може да влезнете в техните обувки. Представете си, че американците дойдат да снимат сериал в България, да кажем през Първата балканска война. Ще проследяват действието на няколко американеца, които служат в българската армия по време на войната. И относете горните неща, само че сега към Турция.
Интересно е да се спомене, че в същия сериал има един епизод с китаец – представен е като абсолютен фанатик (тръгна да граби ножа и да убива другите пациенти), даже единия от лекарите не искаше да го лекува защото е комунист. Изобщо китайците явно са фанатизирани комунисти, според този сериал.
Карате кид (1984г.) – още на самия плакат на филма виждаме момчета, с военния флаг на Япония на челото. Само си представете какъв фурор ще стане, ако днес излезне такъв филм. Няма нужда даже да се стига до самото съдържание, достатъчно е само до пуснат този плакат и бурята ще настане.
През 2010 г. когато излиза римейка, действието се развива къде … в Китай!? А филма пак се казва карате кид, макар че вече няма нищо общо с Япония.
Топ Гън (1986г.) – емблемата която се вижда на якето, което Том Круз носи по време на филма се вижда една много интересна емблема – там присъстват флаговете на САЩ, Япония и Тайван и Европейския съюз (отбелязва се сътрудничеството между тези страни, това е истинска емблема).
В новата версия на филма от 2021 г. Том Круз пак ще носите същото яке – само че флаговете на Япония и Тайван са променени по-най нескопосания начин. Най-обидното е, че емблемата е същата – флагът на САЩ стои до флаг на червен … триъгълник в бял фон?
Последния самурай (2004г.) – очевидно още един високобюджетен опит на Холивуд да се подмазва на японската публика и да задържи интереса и към себе си
Пърл Харбър (2001г.) – един от редките случаи, където Япония е представена негативно. Филма е посрещнат с много критика затова, че представя американците в позитивна светлина и като някакви герои. Не се говори много за това, дали представянето на Япония в негативна светлина е един вид пропаганда или не. По онова време лявото се чуди, сега Япония враг ли е или не?
Мемоарите на една гейша (2005г.) – много интересен случай, който илюстрира всичко горе написано. По това време Холивуд за първи път започва да проявява небрежност, досега винаги са били внимателни, особено щом става въпрос за японската култура. Но какво виждаме тук? За главната роля на гейшата е избрана китайка – харесали я много. Това най-вероятно наистина е така, не са имали предвид да обидят националността им, но ако този филм беше заснет през 1975г. това и посмъртно не можеше да се случи.
Какво се получава:
Китай не харесва филма – в една от сцените, гейшата (тоест китайската актриса) се докосва и целува с японец, това за тях е подигравка с националността им.
Япония не харесва филма – избрали са китайка за възможно най-японската роля, тази на гейша. Освен това това, гейшата е представена така, че да е интересна за западната публика.
Тука става въпрос за чиста небрежност от страна на снимащите филми – явно изобщо незапознати с японската култура за която уж ще снимат филм, си мислят че няма да е проблем ако вземат китайка за ролята.
Това е само малко част от американските филми засягащи Япония, което наистина се дължи от една страна на големия зрителски интерес към истории от Япония, но и на корпоративните интереси на Холивуд, които искат да запазят Япония като втория си най-голям пазар и наивно мислейки си че ако от време на време пускат филм за тях, те ще им останат верни и винаги ще се редят на опашка в кината за всеки американски филм. Това днес не е така, приходите от анимета вече почти са изместили приходите от филми и Япония има изключително развит домашен пазар, които вече експортира по-целия свят. От 2012 до 2020 година проходите на Холивуд от Япония непрекъснато падат ,така, че на този етап, те вече не се интересуват от тях. Тези от Китай непрекъснато се увеличават и точно тук е проблема – Китай може да дава пари, но има и цял куп изисквания за това кое може да се излъчва при тях. Холивуд се адаптира и налага „политическа коректност“ .
Япония и Китай
Китайците и японците не се харесват и то много отпреди Войната. Китайското правителство а и на самите китайци не им харесва това навлизане на японската култура чрез аниметата. Още от 2013г. няколко анимета влезнаха в черен списък и не може може да се излъчват на стрийминг платформи в Китай (вътре са Death Note, Attack on Titan). Какво не има харесва:
Прекалено много насилие и кръв – такива неща не са приети да се показват и не се считат за морални в Китай, затова всичко се цензурира. В китайско аниме, не може да видиш кръв, дори и да е едно убождане.
Еротика/ecchi – китайците много обичат тези моменти в аниметата, но партията ги мрази.
Докато Китай не започни да прави добри анимета (а това с техните закони няма как да стане) са принудени да внасят от Япония (по същата причина внасят и филми от Холивуд, публиката е прекалено жадна за тях). Китай не иска да излъчва нищо излезнало от Япония или САЩ, но нямат друг избор. Имат един милиард души публика, които имат нужда от забавление и развлечения и не може просто да им ги отрежат. Местният пазар не в състояния да прозвежда достатъчно филми и анимации, а младите китайците обичат да гледат и анимации.
Най-големия им проблем е, че те имат ресурсите , но не и възможността да реализират нещо от рода на Death note, Berserk, Code Geass – там всяка една анимация, всеки един филм трябва да одобрен, преди да бъде излъчен. А китайската публика наистина харесва такива истории!
Ако се стигне до конфронтация и Китай спре да внася анимета на пазара си, не забравяйте, че манталитета на японците е винаги да правят нещата за първо за себе (така че да се харесат на тях) затова и винаги има разногласия. Японският пазар може непрекъснато да се смалява, но все още е достатъчно голям, за да произвеждат анимета само за тях. По-добре да получаваме малко, но да е качествено.
Опасен е другия път – ако все пак няма конфронтация, ККП няма да търпи още дълго това навлизане на японската култура. Това е все едно по време на комунизма в България да гледаме турски сериали. Една от основните задачи на ККП е да подстрекават негативното отношение към Япония. В момента те решават проблема като цензурират буквално всяко едно аниме което внасят (и то за неща които даже не биха ти и хрумнали, като например обицата на Танджиро от Demon Slayer, затова че прекалено много напомня на военния флаг на Япония) и правят дублаж. Но за в бъдеще е неясно какво ще приемат.
Едно нещо обаче няма да се промени – един милиард души които имат нужда от развлечения, под една или друга форма. Към днешна дата китайските домашни продукции (кино и анимации) не може да заместят нито Холивуд, нито аниметата и всички са наясно със това.
Обикновено, в такива случаи, ескалацията е постепенна – досега най-лошото което сме видели е брутална цензура (но тя се отнася за всичко там).При това те не питат за разрешение, просто си цензурират. Проблем ще имаме тогава, когато китайците започнат да обръщат все повече и повече внимание на техните анимации, което може да накара КПП на по-дързък ход.
За момента обаче изглежда, че всички са се примирили с ролите си.
Статия на Янко Карталов
Последни коментари