За края на прегледа ми на поредицата списания “Фантастични светове” се връщам в началото, към първия брой, предлагащ изключителна колекция произведения в по-къс формат, показващи остротата и предимствата му пред дебелите многотомни саги. Всяка от творбите тук е въздействаща и провокативна за мисълта, като в същото време доставя и неподправено удоволствие на сетивата.
“Станция Хоксбил” е най-дългата творба в сборника. Група комунисти са осъдени от властта на бъдеща дясна диктатура и изпратени като изгнаници в невъобразимата древност на планетата Земя, преди още животът на планетата да излезе на сушата. Виждаме погледа на неколцина чудаци, повечето от които губещи разсъдъка си, към късния камбрий. Новодошъл затворник обаче ще разбута имитацията на хармония, която има между тях. Идейна и силна повест, която ме изненада, досега не бях оставял с такива добри впечатления от Силвърбърг.
“Виещата кула” от Фриц Лейбър е фентъзи в стила “Меч и магия”, което ни среща с любимите герои Фафрд и Сивия мишелов. Пътя пред привидно безбрежна пустош ги изправя срещу вълчи вой, който според водача им идва от далеч по-заплашителна сила. Двамата мечоносци скоро ще се убедят в това, изправяйки се срещу ужасяващо проклятие. Силните хорър елементи придават вкус и качество на тази творба.
“Издихание” от Тед Чианг е странен, но много любопитен разказ за откритията на нечовешко същество относно същността на странната вселена, в която живее. Произведението е носител на множество награди и сравнително скорошен, което ме успокои – явно научната фантастика не е дала съвсем фира последните години.
“Червени като кръв” е вампирски преразказ на “Снежанка” от писателката Танит Ли. Чувствено и елегантно написан, той се изпортва на финала. Тъкмо се бях наточил за хубав финал от тъмната страна и Танчето взела, че се направила на моралистка. Кофти тръпка, но заради стила й творбата си заслужава.
“Всемогъщите” е вероятно най-силното произведение в сборника – лесно обяснимо, като се има предвид, че говорим за разказ на Филип К. Дик. Група астронавти се прибират към Земята, когато получават ударна доза радиация от странен астероид. Те започват да мутират в нещо, изпреварило еволюцията си с милион години… Блестяща история!
“Парникови цветя” от Майк Резник. Брутален разказ, който ни представя кошмарен старчески дом на бъдещето, в който животът се поддържа без особен смисъл. Интересен поглед за това до колко дълго си струва да живеем.
“Малко преди края” от Лари Нивън е чаровно фентъзи за сблъсък между воин и магьосник, като опасният меч на първия наглед компенсира заклинанията на втория. Какъв обаче ще е изходът от схватката? Остроумна творба.
Като цяло става дума за страхотна колекция. Силвърбърг, Филип Дик и Резник са с едни гърди пред останалите, но на практика нито една от творбите не е втора категория, всичко е първокласно. Дано има още такива сборници, предполагам реализацията им е неблагодарна работа, но такива разкази си струва да ги има на български език.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари