Топ 10 Ужаси
10. Петък 13-ти
Една хорър-класация не би стояла завършена без присъствието на Джейсън Ворхийс в нея, макар те винаги в най-добрия случай да са били повече гадни, отколкото страшни. Историята на почти всички филми от тази серия е, политкоректно казано, базова – група тийнове отиват да се пукат в летен лагер, обитаван от уродлив и безсмъртен убиец, който ги чака да се налудуват, за да ги нареже като дюнери с различни селкостопански сечива. Традицията на хорър-поредиците повелява, че оригиналите са най-добри, продълженията затъпяват, а римейковете стигат дъното. Тук обаче оригиналите са бледо подобие на „Хелоуин“, затова определено препоръчвам по-късните епизоди от серията като „Джейсън Х“ и „Фреди срещу Джейсън“, както и римейка отпреди няколко години, в които Джейсън наистина излъчваше аура на неунищожимо, неудържимо зло.
9. Мухата
Този филм на Дейвид Кроненберг предизвиква полярни оценки сред зрителите, като едни го определят като истински шедьовър на драматичната фантастика, а други просто са склонни да повърнат. Причина за това са най-вече убедителните и отвратителни ефекти, които подчертават и без това потискащата история за млад учен, който прави удара на живота си и открива машина за телепортиране. Уви, при експеримента той не забелязва малка мушица, която се телепортира заедно с него и става част от организма му, като постепенно започва да променя гените му и да го превръща в чудовище. Един от най-безнадеждните филми правени някога, „Мухата“ е един от редките римейки, който се счита за по-добър от оригиналната версия (правена от 50-те), но подобно на повечето хоръри си има продължение, което повечето фенове избягват, въпреки още по-гнусните ефекти.
8. Хелоуин
Може би първият истински слашър (макар феновете на старото „Тексаско клане“ на Тоб Хубър и „Психо“ на Алфред Хичкок може би ще възразят) „Хелоуин“ е филмът, който прави Джон Карпентър звезда с простичката си, но повече от зловеща история. Преди години малкият Майкъл Майерс е убил по-голямата си сестра и приятеля й, след което е отведен в лудница, където всеки опит за терапия на стария доктор Лумис – в ролята повече от убедителния Доналд Плезънс – се е провалил и го е накарал да заключи, че в момчето е заключено чистото зло. Вече порастнал, Майкъл успява да се измъкне от лудницата и се връща в родния си град, за да довърши и по-малката си сестра, изиграна от Джейми Лий Къртис. Повече атмосферен и напрегнат, отколкото динамичен, „Хелоуин“ е шедьовър, който добавя зловеща нотка в един от в интерес на истината най-безобидните празници по света. За разлика от повечето серии на ужасите, тук продълженията като цяло са на прилично ниво. Римейковете на Роб Зомби обаче са пълна скръб.
7. Заклинателят
Или както е правилно да се каже, „Екзорсистът“. Седмицата по правило е числото на дядо Господ, затова ми се стори за удачно да поставя под този номер филма, в който негови служители – двама свещеници – се изправят срещу един от най-страховитите демони, измисляни някога. Пазузу, изплувал от пясъците на Близкия изток обсебва малко момиче и го кара да върши неща, от които както семейството му, така и зрителите се изприщват. Доказателство за успеха на филма е това, че той изкарва стотици милиони долари във времената, в които това означаваше нещо и кара цяло едно ново поколение да тръгне на църква. Лично аз съм гледал само откъси от продукцията, но и те ми бяха достатъчни, за да я мушна в класацията, но нямам желание да се измъчвам с целия филм. Магията малко се разваля когато човек научи, че и тази класика има купчина продължения, по мнението на специалистите безполезни.
6. Сиянието
Ако седмицата е числото на Бог, шестицата е това на Дявола и затова под този номер в списъка влиза филма на Стенли Кубрик, направен по мотиви от книгата на Стивън Кинг. Историята разказва за обсебен от призраци хотел, в който бащата на младо семейство се побърква и взима брадва, с която да ги насече. Това, което прави филмът специален е играта на великия Джак Никълсън, който достига тавана на възможностите си да се превъплъщава в психопат. Изпълнението му е подсилено от зловещите за времето си ефекти и каращия те да подскачаш саундтрак.
Този филм няма продължения, но Кинг по-късно благославя своя телевизионна версия, която да е по-близка до книгата. Едва ли обаче някой може да измести страховития образ на Никълсън, показващ се от разцепената с брадва врата.
5. В устата на безумието
Вторият, но не и последен филм на Джон Карпентър в класацията ни е незаслужено позабравения „В устата на безумието“, съм Сам Нийл в главната роля. Тази странна история, която представлява своеобразен финал от така наречената от Карпентър „трилогия за Апокалипсиса“ (заедно с „Нещото“ и „Принцът на мрака“) ни разказва за успеха на писателя Сътън Кейн, покорил целия свят със зловещите си романи на ужаса. Кейн обаче изчезва точно преди излизането на най-новата си книга и частен детектив е изпратен по следите му. Детективът, чиято роля се изпълнява от Нийл, отива заедно с литературната агентка на автора в градчето, вдъхновило книгите на Нийл и там открива зловещата истина, която ще разруши устоите на това, което възприема като реалност.
Макар да не е вдъхновен директно от история на Х.Ф. Лъвкрафт, филмът представлява своеобразен поклон към творчеството и има един от най-ужасяващите завършеци виждани в киното, като остава най-доброто, което Холивуд е предложил в чест на прокълнатия гений от Провидънс.
4. Птиците
Алфред Хичкок се счита за най-страховития режисьор в историята на киното, като негови са думите, че ако си безстрашен, вероятно просто нямаш въображение. Макар оценката за филмите му да е донякъде оцветена от похвалите на критиците, сетили се със закъснение, че наблюдават творчеството на гений (първоначално са го оплювали), Хичкок наистина си е голям режисьор. Когато говорят за него, повечето хора се сещат за „Психо“, но тази история е толкова цитирана от по-слаби имитации, че според мен малко или много е изгубила въздействието си.
„Птиците“ е друга работа. Историята за малко крайбрежно градче, страдащо от необяснимите атаки на ята гарги и косове, филмът изнервя и шокира с драмата на главните герои – влюбена двойка, озовала се в странен кошмар, предаден по уникален начин, без използването на саундтрак. На тяхно място ще чуете постоянното грачене и крякане на обезумелите без причина птици и ви гарантирам, че колкото и стар да е филма, накрая целите ще сте настръхнали.
3. Ужасът в Амитивил
Заснет от Стюарт Розенберг по събития, представяни и до ден днешен като действителен случай, „Ужасът в Амитивил“ разказва историята на Джордж и Кейти Лутц, младо семейство, което купува луксозна и скъпа къща за смешна цена, като обаче има уловка – година преди това убиеца Рони де Фео е изпозастрелял цялото си семейство там. 28 дни по-късно, Лутц напускат същата, като се кълнат до смъртта си, че те и децата им са били преследвани от зловещ паранормален феномен, чиято агресия е ставала все по-изразена с всеки изминал ден.
Макар филмът да има прекалено много продължения и римейк на Майкъл Бей, той остава с неувяхваща популярност и причината за това е в това, което не показва и за което само намеква – скърцане в сенките, демоничен поглед в тъмното, въображаем приятел, който кара малко момиченце да вижда чудовищни прасета, невероятен студ, който стига до костите колкото и дърва да палят Лутц в печката. Джеймс Бролин и Марго Кидър успяват да изиграят ролите си така, че да повярваш, че това може да се случи и на теб и затова филмът остава толкова ефективен и до ден днешен. Книгата на Джей Енсън е още по-страшна, но и филмът определено си го бива.
2. Нещото
Върхът, поне според мен, в кариерата на Джон Карпентър е класическият научнофантастичен филм на ужасите от 1982-ра година, който разказва за учени от полярна, скована от лед база, които са нападнати от странен извънземен организъм, който приема формата на жертвите си. Майсторски заснет и подсилен от злокобен саундтрак, за който е помагал и легендарния Енио Мориконе, „Нещото“ опъва нервите с чувството на параноя и подозрение, което учените изпитват един към друг, докато се съмняват кой кой е всъщност и довършва зрителя с отблъскващите метаморфози на изчадието, което веднъж разкрито се стреми да шокира жертвите и публиката с гнусни превъплъщения, които са карали кината навремето да раздават торбички за повръщане на закупилите си билети за филма.
„Нещото“ има и прикуъл от 2011-та, който, макар да няма ледения чар на оригинала, също е доволно отвратителен.
1. Кошмари на улица Елм
Първият хорър, който ти е докарал безсънна нощ остава завинаги в съзнанието ти и за мен това винаги ще е оригиналният „Кошмари на улица Елм“ на Уес Крейвън. Макар формално да влиза в серията слашъри, заедно с „Хелоуин“ и „Петък 13-ти“, Кошмарите са съвсем различна призрачна история, която създава може би ултимативния образ на абсолютното зло – Фреди Крюгер, убиецът на деца, изгорен жив от родителите им, за да се върне в кошмарите на следващото поколение надарен със свръхестествени сили, които заличават границите между сън и действителност и изкривяват представата за реалност както на жертвите му, сред които е и тогава малкия Джони Деп, така и на зрителя, който остава вцепенен след края на филма. „Кошмарите“ имат доста продължения и един римейк, които някога са успешни, а повечето пъти не, но нищо не може да докосне класата на оригинала.
Последни коментари