Новият “Супермен“, дело на режисьора Джеймс Гън, вече е факт и въпреки огромния скептицизъм, който съпровождаше работата по продукцията, той по-скоро спечели феновете. Ласкавите отзиви и успехът в бокс-офиса идват тъкмо навреме, за да дадат глътка въздух на “Ди Си”, които бяха жестоко затънали с последните филми за Флаш и Жокера, приключили с огромни финансови загуби. Те дават и надежда, че вселената на “Ди Си” най-сетне ще потръгне, при това в момент, когато “Марвел” се задъхва.
Преди 12 години обаче по кината излезе “Човек от стомана” на Зак Снайдер. Носен на крилете на трилогията за Черния рицар от Кристофър Нолан, този филм трябваше да даде началото на нова сага и успя да го направи по зрелищен начин, като екшънът и епиката направиха филмите на “Марвел” да изглеждат смешни. За съжаление алчността на “Уорнър”, които искаха бързи финансови резултати, доведоха до зле прецененото продължение с Батман и сглобяването на киновселена през куп за грош, което провали цялата идея. Опитът от тогава би могъл да бъде ценен днес, за избягването на същите грешки.
Кой от двата филма обаче е по-добър? Преди да продължа, ще кажа, че ги харесвам категорично повече от “Супермен се завръща” с Брандън Рут, който е красиво заснет, но скучен филм. Нещо повече – смятам, че са по-добри и от морално остарялата дори през 90-те серия с Кристофър Рийв, където героят поне за мен е прекалено неуязвим, темпото твърде бавно, конфликтите лишени от напрежение. Ерес е да се критикува класиката на Донър, още повече заради трагичната участ на актьора след това, но поне аз дори като дете се измъчих с версията от 1978 и продължението й, така че въобще не я слагам в сметките. Който иска, да се сърди.
За мен “Супермен” и “Човек от стомана” са двата най-добри игрални филма за Кал-Ел. Въпросът е обаче кой се справя по-добре и именно на този въпрос е посветен днешният материал. Можем да сравним продукциите по няколко параграфа. Първият е тонът. Снайдер заложи на много епично звучене, тежък патос в добрия смисъл на думата, мощен екшън и известна меланхолия, която се усещаше особено в първата половина на филма, където личи влиянието на Нолан. Гън отхвърля категорично последното и макар филмът му да има много мрачни и брутални моменти, като цяло е светъл, топъл, с душа и хумор, но без да отстъпва като екшън, което е ключовото. Това всъщност е тонът на анимациите, които “Ди Си” прави и по мнение на ценители е най-доброто, което компанията може да предложи. Затова първата точка е за новият “Супермен”.
Вторият параграф са актьорите. Тук битката става изключително трудна, тъй като и Хенри Кавил, и Дейвид Коренсует свършиха страхотна роля. Хенри направи Супермен по-харизматичен отвсякога, но Дейвид добави към това щипка чар и наивитет, за което обаче му помогна и сценарият. И двете актриси на Лоис се справиха добре, аз лично обаче харесвам героинята на Ейми Адамс повече, някак по-човечна ми изглежда. При злодеите нещата се обръщат. Оценявам това, което свърши Майкъл Шанън като генерал Зод, но на моменти крясъците му ми идваха в повече. Никълъс Хулт също бе трудно владеещ нервите си злодей, но при него това ми идваше не толкова неловко, колкото смразяващо. Това бе човек, готов да убива заради нараненото си его и това го направи злокобен. Така че тук нещата са хикс.
“Човек от стомана” печели при напрежението. Това не означава, че новият “Супермен” е скучен, напротив – сценарият на Гън и екипа му е динамичен и те държи залепен за екрана, повече от този на Гойер и Нолан, който на моменти влачеше. Продукцията на Снайдер обаче се опираше на чудовищно добрата музика на Цимер, която е далеч по-ефективна от носталгичния мотив на Уилямс и придаде на бруталните сцени с тераформирането повече драматизъм отколкото на аналогичния момент с процепа в новия филм. Отделно, финалната битка със Зод бе по-епична от тази с клонинга в новия филм и с по-емоционален финал. Така че с това “Човек от стомана” изравнява резултата.
“Човек от стомана” взима аванс и в светостроенето. Гън прави един трик, който бе използван в “Спайдър-мен: Добре дошъл у дома”, а именно да разчита на това, че зрителите добре познават митологията за последния син на Криптон. Поради това той не разказва наново до болка познатите елементи, а директно се хвърля в екшъна и така си спестява задължителния за подобни филми тромав пролог. Това обаче прави израждането на света донякъде паразитно и човек, който не познава вселената, създадена от комиксовите автори Джо Шустър и Джери Сийгъл ще се удави. Гойер и Нолан изградиха за Снайдер изключително внимателно обмислена вселена на Супермен, базирана на най-новата история на Криптон преди взривяването му и с това печелят по точки. Съвсем отделен е въпросът, че после този потенциал бе престъпно изразходван от “Уорнър” със зле обмислената им вселена, напомняща “Марвел” от “Тему”.
От друга страна, новият “Супермен” бие “Човек от стомана” с мащаба. Това е пряко следствие от горното, при което като с хватка от айкидо нещата се обръщат. Причината за това е, че митологията на Снайдеровия филм е изключително иманентна – всичко идва от Криптон, той е алфата и омегата на историята. Затова и включването на чужди елементи като Батман и Диана в продължението не бе на място. Гън обратно, се опира на цялата Ди Си вселена, при това без да прибягва до познати образи като споменатите. Затова конфликтът се чувства много по-причудлив, Супермен се изправя срещу по-странни извънземни и от него, заплахите са по-космични от някакво си тераформиране и включват борба с черни дупки и разцепване на вселената. За хората, които дишат комиксови светове, усещането е изключително.
Така резултатът пак става равен.
Накрая трябва да споменем елементът с политическата коректност, феномен, който отрови много филми последните десет години, включително на “Ди Си”. В момента като че ли битува мнението, че продукцията на Снайдер е била традиционна и консервативна, а тази на Гън е “уок” и либерална. Това е изключително подвеждащо твърдение, което не отговаря на истината. В действителност двата филма защитават напълно идентични ценности, въпреки различния си стил. И в стария, и в новия филм Супермен избира новия си дом пред Земята, просто преди директно се изправи срещу Зод, сега отхвърли препоръката на родителите си. И преди, и сега, Кал-Ел се противопоставя на фашисткия диктатор, искащ етническо прочистване, просто сега ставаше дума за агресия от една държава (Боравия между другото прилича на Сърбия, а диктаторът й на Милошевич) към друга, а преди конфликът беше планетарен, на извънземни срещу хората. Както в “Батман срещу Супермен”, така и сега супергероят става жертва на настроения, разпалвани от олигарха Лекс Лутър, искащ да разчисти заплахата за господството си. Супермен е емоционален и раним и в двата филма, когато му се налага да направи нещо лошо или е обвиняван несправедливо. Ако навлезем в детайлите, ще видим, че както преди, така и сега един от противниците му беше опасна злодейка, поставила на изпитание силите му, но без реално да има надмощие – Фаора в “Човек от стомана” и Инженера сега.
Ще ви кажа какво щеше да е политкоректно, уок и отровно – ако Дж. Дж. Ейбрамс и Та-Нехиси Коутс бяха осъществили ужасния си план за чернокож Супермен, изигран от Майкъл Джордан, който се бори срещу злите бели през 60-те години на миналия век. Но Дейвид Заслав от “Уорнър” посече този проект и вместо това получихме “Супермен” на Джеймс Гън, който е различен, но сравним като качество и дори превъзхождащ поне в някои аспекти “Човек от стомана” на Зак Снайдер. Редно е да оценим това. Защото който не оценява каквото има, накрая го губи!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари