Ревю на Ивета Станиславова
Още преди поне две години прочетох „Стоманено сърце“ от Брандън Сандерсън, издадена на български от Студио Артлайн. Една великолепна книга, на която изчаквах излизането на цялата поредица, за да дам мнението си. Книгата сама по себе си е шедьовър – твърда, тематична корица, облечена в красива обложка и добър превод. Обема е малко стряскащ първоначално, но всяка една страница си заслужава вниманието.
Всеки си представя апокалипсиса по някакъв начин – ядрена война, глад, слънчево изригване. Малко обаче очакват, че края на съвременното общество ще е една ново-половила се на небосклона звезда. Звезда, която е твърде близо, твърде ярка и странно червена. Почти веднага започват да се случват странности. Най-обикновени хора проявяват различни специални способности – контрол над вода, летене, силови полета. Изглежда, че света навлиза в ерата на Супер хората, на Супер героите.
Минали са 12 години от появата на Злочестие – червената звезда в нощното небе. Хората придобили сили се наричат Епични и са най-лошото, което обикновения човек може да срещне. Супер героите се оказват Супер злодеи и са поели контрола над света. Появяват се най-различни по сила и възможности Епични. Най-силните от тях се отличават с различни самозащитни сили. Тези Епични получават названието Висш и си разпределят владеенето над света.
Нюкаго е един от най-силните градове в Разединените Щати и се извисява от отломките на някогашния Чикаго. Управляван е от Стоманено Сърце – Висш Епичен, на когото първичната способност е да превръща всичко в стомана. Той се самопровъзгласява за владетел на Нюкаго още в зората на Злочестие, убивайки един по-малък Епичен и обличайки целия град в студена стомана. От тогава той се обгражда от кръг силни Епични и установява своеобразна олекотена диктатура. Нормалните хора могат да живеят в относително спокойствие стига да работят във фабриките и да не дразнят Епичните. В замяна получават електричество и хранителни доставки.
Деветнадесет годишния Дейвид работи в една от фабриките в Нюкаго защото няма избор. Тайно обаче търгува с информация и събира огромна база данни за всички възможни Епични по света. Неговата мечта е да стане част от бунтовническа организация наречена „Възмездителите“ и да отмъсти на Стоманено сърце за смъртта на баща си. Възмездителите са малка група обикновени хора, които се борят срещу Епичните и даже понякога успяват да убият по някой.
Дейвид следи от възможно най-близо действията на организацията и когато се появяват слухове, че Възмездителите са в Нюкаго той е на първа линия да наблюдава. След една неуспешна акция на организацията Дейвид успява да установи контакт с тях. От начало те се опитват да отклонят младото момче, но след още няколко неуспешни атаки и една успешна имено заради него, накрая той бива включен в редиците им.
Още от самото начало той започва да обработва двамата водачи на този клон на организацията – Проф, съкратено от Професора и Тия. Дейвид има безумен, но възможно най-реалистичен план за свалянето и премахването на Стоманено сърце. След не много дълга подготовка и старателно планиране, Дейвид и Възмездителите успяват да устроят капан на Стоманено сърце. Проблема е, че плана се разбива на парчета заради предател. Живота на всички Възмездители и цялата организация се оказват силно застрашени, а накрая имено Епичен решава изхода от ситуацията.
Не съм някаква луда фенка на Сандерсън и преди тази поредица му бях чела само една книга стиймпънк, която между другото е много добра. Вече не помня как точно се сдобих със „Стоманено сърце“ – беше малко след излизането на книгата на Български език. Ако някой, четейки ревюто, се припознае като човека препоръчал ми поредицата да се чувства силно поздравен! Изградения свят е богат и определено шарен. Много ми допада идеята, че ако хората получат супер сили ще станат имено злодеи – аз самата със сигурност бих станала доста лоша. А и съм силно впечатлена от автора – ако пише епично фентъзи, така както стиймпънк и ърбан, определено си имам нов любим автор!
Книгата, макар и с повечко страници, не те оставя намира. Постоянно се случват неща, повечето от които силно неочаквани. Героите са доста шарена групичка и всеки от тях наистина си има индивидуалност. Всеки един те кара да се притесниш малко и добре да се посмееш или постреснеш когато трябва. Книгата не е типичния янг-адулт и това определено ме грабна. Част от героите са млади, други не са и много добре се усеща разликата между поколенията. Това също спомага със съживяването на персонажите. Историята е интригуваща и, поне за мен, няма моменти в които да тлачи или да става досадна. Разказана е по най-добрия начин, от един от най-добрите съвременни автори.
Много харесах цялата поредица и определено я препоръчвам горещо!
Последни коментари