“Снежната кралица” е руски анимационен филм от 2012-та година, свободна адаптация по приказката на великия разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Той е начало на успешна поредица, с която започна възраждането на рисуваното кино от северната страна. Интересно е, че “Снежната кралица” излиза година преди “Замръзналото кралство” на “Дисни”, така че няма как да бъде негово копие.
Светът е скован от лед, а злата магия на страховитата Снежна кралица изглежда непобедима, особено след като успява да замрази майстора на огледала Вегард, чиито произведения единствени застрашат властта й. Но неговите деца Кай и Герда остават живи, макар и принудени да оцеляват в мрачното сиропиталище “Свети Петър”, където не се гледа с добро око на никакви пориви за изкуство. Ала за Снежната кралица мисълта, че децата на Вегард са живи е нетърпима. Тя изпраща своя верен слуга, тролът Орм, да издири малчуганите и да й ги доведе. И когато той докопва Кай, Герда остава единствената, която може да се изправи срещу Кралицата…
Когато бях малък, приказката на Андерсен за Снежната кралица ми бе любима от всичките му произведения (заедно с “Грозното патенце”), затова се зарадвах да видя нейна адаптация, макар и доста свободна. Филмът е интересен, с много добре нарисувани герои и пейзажи, създаващ чудесна зимна атмосфера в душата на зрителя. Сценарият чудесно редува екшъна и хумора, най-вече заради страховитата злодейка и нейният забавен служител Орм, който търпи най-голямо развитие на характера си. Ако трябва да съм честен, на моменти темпото на филма ми се видя неравно, а някои от перипетиите добавени, за да може времетраенето да стигне заветните час и двайсет минути, та “Снежната кралица” да се нарече пълнометражна анимация. Тук обаче в мен говори възрастният зрител, а за дете съм сигурен, че тези приключения няма да натежат. Що се отнася до финала, той е направен добре от всяка гледна точка и с него филмът стана достатъчно добър, че да ме накара да видя и продълженията.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари