След

“След” е романтичен филм, адаптация по едноименния роман на писателката Анна Тод с участието на Хироу Файнс-Тифин. Считан за “Здрач” на своето поколение, този филм излезе през 2019-та година и събра приличен бокс-офис, стимулирайки началото на поредица, голяма част от която е снимана у нас. Затова сега идва моментът да й обърнем внимание й в Цитаделата.

Теса е момиче, отдадено на учените и книгите. Когато влиза в престижно училище, майка й я зарича да не се занимава с купони и момчета, а да набляга над ученето, особено когато вижда шармантната й нова съквартирантка. Родителските й опасения се оказват верни, когато Теса бива отведена на купон и там се запознава с красивия Хардин. Любител на класическата литература и син на влиятелен баща, той твърди, че не вярва в любовта, а също и, че за да си мил, трябва да си скучен. Защо обаче тогава Теса е толкова неудържимо привлечена от него?

“След” е класическа романтична история, каквато не бях сигурен, че може да излезе на голям екран в наши дни. Видимо е влиянието на “Здрач”, но заради липсата на свръхестествени елементи историята не се усеща като плагиатствана, а Хироу Файнс-Тифин се справя блестящо с ролята на Хардин, напомняйки на моменти както на Робърт Патинсън, така и на Хейдън Кристенсен от “Епизод II”. Разбира се, на моменти историята е наивна и провлачена, а драмата има повече смисъл за зрителите в юношеска възраст, докато за по-възрастните ще се стори глуповата. Но по празниците ми се догледа любовна история и “След” наистина е съвсем прилично постижение в жанра си.

СЛЕД СБЛЪСЪКА

“След сблъсъка” е вторият филм от поредицата “След” на писателката Анна Тод. Той е директно продължение на първата част, излязло само година след нея, така че няма голям смисъл да се гледа отделно.

Теса се е разделила с Хардин след като е научила за предателството му и това, че е станал неин любим в началото само на игра, макар вече да не е така. Тя си печели хубава работа в издателство “Ванс” и веднага привлича вниманието на елегантния си колега Тревър. Когато обаче отива на пиянско тържество и прекалява с коктейлите, тя позвънява на младежът, обсебил съзнанието им и романтичната им връзка се разпалва наново. Ще може ли обаче любовта да издържи на тежките им характери?

Вторият филм е отстъпление спрямо първия, като изключим по-добрите еротични сцени, предизвикани от повишеното възрастово ограничение за гледаемост. Връзката между Хардин и Теса е свръхдраматична и макар феминистките да не долюбват филма защото намират образа на момчето за токсичен, девойката също има на моменти отровно поведение. От актьорите най-добра работа отново върши Хироу Файнс-Тифин, изиграл майсторски персонажа си, особено епизодите с кошмарите му. От останалите приятно впечатление правят образите на майката на Хардин и донякъде на Тревър, който е далеч по-опасен вариант за нов любовен триъгълник от скучния Ноа в част първа. Като цяло обаче скучновата драма, подходяща най-вече за тийнове и по-малко въздействаща дори спрямо предшественика си.

СЛЕД ПАДАНЕТО

“След падането” е третият филм по романите на Анна Тод за Теса и Хардин. За снимките му продукцията се мести в София и това сякаш се отразява благотворно на продукцията, която изглежда по-добре, върви с по-добро темпо и има интересен, макар и все така мелодраматичен сюжет.

След дълги години отсъствие, бащата на Теса се появява отново. Първоначално любимият й Хардин има големи резерви към него, като смята, че старият пияница се е вяснал само, за да поиска пари. Накрая обаче двамата се разбират чудесно и дори влизат заедно в кръчмарски въргал, от което момичето не е особено очаровано. На Теса обаче й предстои голямо пътуване до Сиатъл, където ще започне нова работа за издателство “Ванс”. Тя кани Хардин да я последва, но младежът се дърпа и предпочита двамата да отидат в Лондон. В крайна сметка Теса не е готова да се откаже от мечтата си и връзката им става дистанционна, което кара Хардин да изгаря от ревност. Той ще й отиде на гости у дома на Ванс, където тя е отседнала, без за подозира, че го чака разкритието на шокираща тайна…

Третият филм е най-добрият от началото на поредицата, като заслугата отново се дължи на аристократичния Хироу Файнс-Тифин, изпълняващ майсторски ролята на Хардин Скот – харизматичен, красив, но и измъчван вътрешно герой, често подвластен на гнева си. За разлика от предните части, където Джоузефин Лангфорд стоеше леко неадекватна до него, този път момичето е на мястото си и изиграва образа си чудесно. Кастингът на много от другите актьори изглежда сменен, което е леко объркващо, но иначе те не си вършат работата лошо, пък и фокусът, разбира се е върху двамата красиви млади и любовните сцени помежду им, заснети чудесно. Радостно е, че такава продукция е била заснета в България!

СЛЕД ЩАСТЛИВИЯ КРАЙ
Четвъртият филм от поредицата “След” излезе през 2022-ра година и продължи свръхдраматичната история на Теса и Хардин, но за съжаление не и по начин, който си заслужава. Това е най-несполучливата част от поредицата и се изискват здрави нерви, за да се издържи до края.

Хардин е разбит от новината, че истинският му баща е издателят Ванс, оставил майка му да живее под ударите на един пияница. Изпаднал в бяс, той остава Теса сама точно когато тя открива баща си починал. Връзката между двамата този път изглежда скъсана окончателно, дори доведеният брат на младежа счита, че той е прекрачил границата и Хардин тръгва на терапия. Но ще може ли да се изгради така, че да заслужи любовта на Теса отново?

Честно казано тази част от историята изглежда написана, така че да удовлетвори оплакванията на феминистките колко “токсичен” е Хардин, без да се обръща внимание на това, че самата Теса е понякога отровна. Реакциите и на двамата изглеждат прекалени в отделните ситуации, а помежду им няма достатъчно секси сцени, които да компенсират дългите кавги. Филмът напомня сюжета на песента “Като куче и котка” от чалга певицата Глория, но все пак добре, че не са я включили вътре. След него хубавите и лошите филми от сагата “След” станаха 2-2. Така за петия филм остана да предопредели окончателната ми оценка.

СЛЕД ВСИЧКО
Знаете ли, радвам се, че изгледах поредицата “След” по празниците, та да мога да събера всички филми в едно ревю и да не издевателствам над читателите ни с всеки един поотделно. Въпреки това бодро начало все пак мога да кажа, че петата част по-скоро се е получила и с нея поредицата приключва с положителен баланс в очите ми.

Хардин вече е успешен автор, но цената за това е голяма – Теса го е напуснала след като е разказал личната им история на целия свят. Самотен и страдащ от писателски блокаж (за разлика от родните творци, които винаги могат да творят, но пък те не са успешни), той е под угрозата да върне парите, които е взел като аванс за втората си книга. За да получи вдъхновение и да продължи напред, младият Скот заминава за Португалия, където преди време също е постъпил нечестно спрямо момиче на име Натали. Тя е склонна да прости, но приятелят й Себ не е толкова великодушен, а и Хардин продължава да страда по Теса, която сякаш е успяла да продължи без него. Ще може ли и той да се измъкне от самосъжаленията или ще потъне в блатото на алкохола?

Първата половина от филма е доста тегава за гледане, макар че точно в нея Хироу Файнс-Тифин показва какво може като актьор, изигравайки по перфектен начин терзанията на нещастната любов. Лично аз за себе си имам проблем, че не търпя да гледам мъж в такова състояние, но за сметка на това втората половина на филма ме възнагради с отлично израстване на образа и макар да предпочитах друга финална развръзка, не мога да отрека, че поредицата завърши на ниво. Най-радостното е, че и през 21 век може да излезе такава любовна история, която, както казва Хардин в един от по-предните филми, е стара колкото света, но винаги може да се разкаже по нов начин, въпреки съвременната цензура в киното. Това само по себе си не е малко, а за “След”, която все пак няма претенциите да е велика поредица, мисля е достатъчно.

Ревю на Александър Драганов