Рептилия

Едно от хобитата, които имам и по които периодично се запалвам отново и отново, е криптозоогията – наука за недоказаните животински видове, като Чудовището от Лох Нес, Отвратителния снежен човек, Ел Чупакабра и други. Именно затова и много се зарадвах, когато видях книгата “Рептилия” на Томас Тимайер, която се занимава с африканския братовчед на Неси – Мокеле м’Бембе. А когато видях отзад на корицата, че сравняват автора с моите любимци Дъглас Престън и Линкълн Чайлд (“Реликвата”) веднага реших да си купя книгата и сега, след като съм я прочел мога да ви кажа, че въобще не съжалявам.
Книгата ни запознава с младия лондонски биолог Дейвид Астбъри. Син на известен авантюрист, той е повече кабинетен учен и по всичко личи, че в живота му няма да се случи нищо интересно. Оказва се обаче, че това не е точно така и скоро той бива повикан на помощ от богата вдовица, чиято дъщеря е изчезнала в Африка по време на търсенето на легендарния Мокеле м’Бембе – загадъчно същество, подобно на прословутото чудовище от Лох Нес, ала криещо се африканско езеро, намиращо се в изпълнената с опасности република Конго. Дейвид се съгласява, макар в това да има и личен мотив – изчезналата дъщеря Емили е детската му любов, а с него по време на пътуването се присъединяват прочут австралийски ловец на име Малоней (сещайте се за Дънди Крокодила) и неговият помощник абориген. Скоро след като се озовават в Африка, групата започва да разплита истината за мистериозното същество, ала тя не е такава, каквато изглежда – и може би не чудовището е това, което е злодеят в историята…
“Рептилия” е невероятна книга, която ще допадне на всички фенове на приключенската фантастика от типа на “Джурасик Парк” или “Реликвата”, ала може би е по-хубава като история дори от тези легендарни заглавия. Щеше ми се да мога разкрия защо мисля това, ала би ми било невъзможно без да издам голямата развръзка на книгата – а аз не искам да го правя. Затова просто си я купете и прочетете!