Пърси срещу Дризт

VS

Увод
Prince Kheldar
Мрачен октомврийски ден. Тъмни облаци, подобно на сив, изпокъсан и мръсен плащ, покриват небето. В далечината ехти тътен на гръмотевици, докато светкавици периодично прорязват хоризонта. Вълните на бурното море се разбиват с рев във високия каменист бряг. И точно там, по средата на нищото, пред лицето на бушуващите природни стихии, се разхожда фигура, която не би трябвало да е се намира на това място в това време. Фигура на младо момче, все още тийнейджър, с развята от вятъра кестенява коса и облекло, подходящо за улиците на Ню Йорк, но не и за този забравен от всички морски бряг – кецове, дънки и спортен суитчър. Момчето крачи толкова смело и уверено, сякаш това е поредният ден сред малките градски улици, а не опасна и камениста пропаст, в чиято паст може да попадне само заради една грешна стъпка. Самоуверената усмивка не пада от устните му дори когато се спуска по малка, стръмна пътечка, водеща, към бушуващия воден ад. Слизайки надолу, младежът се спира върху голяма каменна площадка пред зейналото гърло на потънала в тъма пещера. В този миг мракът пред него бива огласен от чудовищен рев, който заглушава дори тътена на вълните – огромна, черна пантера, изкача от пещерата, приземявайки се на няколко метра от момчето. То предпазливо отстъпва назад, но по-скоро от уважение, от колкото от страх. В тъмнината зад нея просветват две виолетови очи, докато тих и спокоен глас заповядва на внушителното животно да се върне в пещерата. Пантерата изръмжава заплашително още веднъж и изпълва командата на господаря си, който вече, безшумен като сянка, се е появявил под мъждивата светлина на деня. Силният вятър смъква качулката на плаща му, разкривайки красивото, сякаш изваяно от камък, лице на войн, кален в десетки битки и преживял много зими. Войн, сломил всеки един от своите противници. Тъмната му кожа, разветите кичури на бялата му коса и заострените уши, издават физическата му принадлежност към расата на мрачните елфи. Но не и душевната, която е различна от тази на всеки един от неговите събратя. Мрачният елф отхвърля плаща си и се покланя леко, а двата изящни ятагани, които до този момент са лежали в ножниците си, вече са в ръцете му. Момчето кимва в отговор, докато между пръстите си върти химикалка, която миг по-късно се превръща в изящен гръцки меч. Морето зад него, сякаш усетило напрежението му, започва да става все по-бурно и неспокойно. В небето отеква оглушителен гръм, като сякаш това дава началото на дуела между младия син на Посейдон – Пърси Джаксън и един от най-изкусните войни на своя свят – мрачният елф Дризт До’Урден…

Кого харесвате повече и защо?
Lady Alustriel
Не бих казала, че харесвам единия или другия повече защото са твърде различни. Но бих защитила Пърси определено – героя просто ме грабна. Още от първата книга знаех, че това е моята поредица. И противно на много хора почти веднага застанах на страната на Лагер Нечистокръвен – какво да се прави – вече бях завършила Хогуортс. Шегата на страна – бях от първите, които защитиха Пърси и героите защото видях нещо в тях – сила, честност, гордост и топлина. Нещо, което от много време не бях виждала – не и така добре написано. Пърси ме грабна с чуството си за хумор. Признавам си това беше причината да продължа да чета книгата и резултата беше, че се влюбих в героя. Няма да се впускам в историята – мисля, че всички я знаем. Ще ви кажа аз какво видях в това малко момченце – борбеност и несломимост, много добре подчертани от страхотно чуство за хумор. А пораствайки пред очите ми видях бързо и реално развитие. Момчето стана здрав и силен младеж и то не по-лесния начин. Очаквам още много от него, защото той е като жив за мен и мисля, че тепърва му предстои да разкрие пълния си потенциал. Това е герой, с когото (поне аз) съм се смяла до падане от леглото и съм плакала с глас. Ще следя всичките му приключения с неспирен интерес защото отрких великолепен персонаж, обграден от вярни приятели, които не спират да ни изненадват и да ни показва истинската сила на приятелството.Ето за това ще защитавам Пърси сега и винаги.
King Soulstrealer
Гледайки двамата герои най-напред е редно да се запитаме какво ги прави специални. Да си син на безсмъртен бог наистина е специално, но в крайна сметка през вековете е имало множество такива и сигурно ще има още много. Елфът на Мрака – Дризт До‘Урден от друга страна е единствен по рода си. Точно за това го харесвам – той разбива клишетата. Той е истинска легенда и при това не заради божествен произход, а заради смелостта и силата на сърцето си. Синовете на гръцки богове са предопределени да вършат геройства – че какво друго да правят? Но мрачният елф не е точно героят, който бардовете биха възпели. И въпреки това Дризт не вижда друг възможен избор – в това е истинското геройство, да защитаваш доблестна кауза независимо дали си предопределен по рождение за нея. В своя дневник той казва, че всички сме част от великата песен на вселената, но злите раси не могат да пеят. Той обаче, макар и потомък на една от най-злите раси се откроява сред най-могъщите и красиви гласове. Дризт ни учи, че важното е не какъв е произхода ни, а каква е душата ни.

Кой е по-велик от двамата?
Lady Alustriel
Тъй като са в две съвсем различни вселени, а и са толкова контрастни персонажи е много трудно да се каже кой. Дризт е много различен – силен ,но много объркан и това му пречи да се разгърне. Пърси от своя страна не започва като толкова мощен герой, но наваксва с други качества. А и само по една причина бих казала Пърси – силата над водата. Толкова силно съм влюбена в морето, че не бих могла да кажа, че има по-велик от сина на бога на моретата. Но величието му не идва само от дадените от баща му сили и перфектното обучение в лагера на нечистокръвните. Величието на Пърси е в неговите човешки черти и качества. Той е истински приятел, верен другар и силен съюзник. Човек, на когото можеш да разчиташ, че ще е до теб когато имаш нужда от нежна прегръдка и от смях водещ до болки в корема. Весел и грижовен, той е истински приятел. Хората, а и не само, около него винаги могат да разчитат на подкрепа и съюзник. Това той ни показа по време на десетките си приключения. Той се бори със страховити врагове, немислими чудовища и прастари митове, напуснали страниците на книгите и оживяли сред нас. И през всичкото това време Пърси не забрави нито за миг кой е и кои са приятелите му. Подкрепи всеки един от тях в трудните моменти и спаси света не веднъж. Е от това по-велико накъде?
King Soulstrealer
Да се сражаваш с чудовища е естествена част от това да бъдеш герой. А Дризт е най-великият измежду героите. Твърд в идеалите си, безстрашен в битките и всеотдаен към приятелите си – Дризт сразява с лекота и изящество дори и най-ужасяващите врагове. Без подкрепата на боговете, а понякога и срещу тях, Мрачният елф винаги защитава това, в което вярва и тези, които обича. Като красива и неуловима сянка Дризт винаги побеждава враговете си – независимо злодеи и чудовища в реалния свят или демони от миналото, които преследват душата му.
Но Дризт е по-велик не само, защото е непобедим боец (а, че той е такъв, не се съмнявайте и за миг), а защото е по-извисен нравствено, с изградени и изпитани идеали и възгледи. Той е осъзнал какво е най-ценно в живота, за какво си заслужава да се бориш и да загинеш ако трябва. Точно в това се корени същинската сила на Дризт. Това го прави истински непобедим – вярата и чистото сърце. Тази житейска философия, изградена на базата на дългогодишен опит, разбира се е непонятна за един тийнейджър, който едва ли е наясно дори със собствените си чувства и желания.
Несравним воин, добър приятел и истински философ – Дризт не може да бъде победен и го знае. Враговете му също го знаят и затова сърцата им се изпълват ужас щом той затанцува своя танц на гибелта – като тъмен ангел на доброто и справедливостта с остри ятагани вместо крила.

Кой ще победи в битка?
Lady Alustriel
Водена битка между двамата ще е наистина прекрасна за наблюдаване. Дризт и неговите бързина и сила в комбинация с вълшебните ятагани е много опасен противник. Но Пърси също не е безащитен – в ръцете си държи легендарния меч, с който Херкулес успява да надвие Ладон – стоглавия дракон пазител на златните ябълки в градината на хесперидите. Могъщия меч е като жив в ръцете на героя и в комбинация с неговия синдром на хиперактивност става достоен противник на скокливия елф. А и вълшебно острие пригодено за битка с чудовища е незаменим другар битка. Пък и е полезно да знаеш, че винаги ще го намериш в джоба си, когато ти го избият от ръката. За да погледнем обективно на нещата трябва да признаем, че и двамата са ненадминати с мечовете. Силата на Пърси обаче не свършва с острието. Неговата мощ идва от силата да подчинява водната стихия. Това го прави страховит противник. А това, че водата лекува раните му е още един плюс за неговата агитка. Колкото и да е бърз елфът не мисля, че може да диша под вода. Ако опре до чисто физическа битка Пърси отново би бил безапелационен победител. Тренировките на Херон в Лагер Нечистокръвен са страхотни и сами по себеси. Нека обаче не забравяме, че Пърси беше едва на дванадесет и още не знаеше нищо за боговете и лагера, когато с голи ръце победи Минотавъра. Малко след това успя да надвие трите влъхви, Медуза, бога на войната, възрастен циклоп и какво ли още не. Докато елфът, който е бърз, сръчен и лек като перце не би могъл да понесе такава физическа разправа. Когато на страната на героя има вълшебен меч, властта над морето и здравото физически тяло смятам, че в битка определено безспорен победител би бил Пърси.
King Soulstrealer
В битка срещу Дризт До‘Урден има само една сигурна тактика – да го склониш да се откаже от битката. Пърси е смел и добър герой, но в тази битка не би имал и най-мъничък, дребничък, незначителен шанс. От една страна имаме могъщия елф на мрака, борил се в неравни схватки с побеснелите слуги на злата и безмилостна богиня на хаоса, могъщ огнен демон от Преизподнята, дракони, великани и какви ли не други изчадия, отрасъл и прекарал живота си в студен и враждебен свят, в който да не си на щрек дори за секунда означава да си мъртъв. От друга – за негов противник имаме тийнейджър, отрасъл в съвременен Ню Йорк, за който опасност означава, че може да се счупи iPod-а му, който би имал шансове срещу обикновен елф на мрака колкото средно статистическа боксова круша срещу Майк Тайсън. Но Дризт не е обикновен елф на мрака, а най-добрият боец измежду войнствената им раса.
Но нека все пак, в името на дуела, си представим как би протекла подобна битка. Така най-ясно че се види колко ценен е по-богатия житейски опит на Дризт. Първо трябва да споменем, че Пърси притежава доста внушителни сили наследени от своя баща- Посейдон, бога земетръсец – владетел на океаните. Впечатляващо – да, но полезно – не. Не и срещу Дризт, който се е учил да се сражава сред най-жестоката от всички раси – еднакво добре запознат със сложни бойни техники, подли трикове и хитроумни заклинания за отвличане на вниманието. Не бива да забравяме също така, че водата далеч не е чужда за Дризт – той безпроблемно преплува мразовитите води на езеро насред ледената тундра, по-късно прекарва доста години преследвайки пирати из Саблено море. Елфа няма да се стресне от малко вода, но дали морското момче, ще съумее да запази самообладание, кога тялото му се обвие от червени пламъци, които макар и безвредни, ще спечелят достатъчно време на Дризт да скъси дистанцията помежду им (тук не бива да забравяме неговите магически протектори на глезените, които го правят невероятно бърз). Адската хрътка на Пърси няма да успее да му се притече на помощ, защото ще се намери заета със много по-великолепен и интелигентен звяр -Гуенивар, пантерата от звездната равнина – най-добрата приятелка на Дризт. И тук се стига до момента на истината – ръкопашен бой между двамата. А в него без съмнение Пърси само за няколко секунди ще осъзнае, че двата омагьосани ятагана са стотици пъти по бързи и смъртоносни от вълшебната писалка. Но не се тревожете мрачният елф е справедлив и благороден и никога не би наранил храбър и добър младеж като Пърси. Пърси пък не би могъл да го нарани дори и да иска.