Пустинния скорпион

Почти година след като спечели наградата за Български автор на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, Бранимир Събев се завърна триумфално на книжния пазар с “Пустинния скорпион”. “Пустинния скорпион” е третата самостоятелна книга на автора след “Хоро от гарвани” и “Човекът, който обичаше Стивън Кинг” и втората, която излиза под егидата на “Ибис”, едно от водещите издателства за фентъзи у нас. И за разлика от предните две заглавия, “Пустинния скорпион” е много повече фентъзи и фантастика, отколкото хорър, макар нишката на черния жанр да остава видима в почти всички произведения, включени в новия сборник.
Започвам ревютата на отделните разкази и повести с предговора на Кънчо Кожухаров, написан прекрасно и от сърце, в който той сравнява творчеството на автора с хеви метъл музика и предупреждава, че не е за прекалено мекосърдечните, чувствителни и/или политкоректни. Аз бих добавил още една, по-българска аналогия – “Пустинния скорпион” и творчеството на Бранимир Събев са люти като домашна ракия и режат здраво. Ако се питаш дали не е прекалено силно за теб, значи е. Но ако дръзнеш да опиташ, удоволствието е на макс.
А сега към произведенията.
“Пустинния скорпион” е титуляра в сборника, дал и неговото заглавие. Това е представител на доста рядката порода уестърн фентъзи, примери за която за “Тъмната кула” на Стивън Кинг (на която е посветена повестта) и “Вълк в сянка” на Дейвид Гемел. “Пустинния скорпион” напомня на моменти и на двете, но като цяло е напълно самобитна. Действието се развива в свят на бъдещето, преживял невиждан катаклизъм. Светът е в руини, цивилизацията е върната на нивото на Дивия запад, а страховити изроди са се надигнали, за да тормозят и без това малцината оцелели от човечеството. Единствената надежда е в орден мистични стрелци, които са последна преграда между хората и Принца на мрака, страховито същество, заточено на далечен остров. Нашият герой, носещ прякоря Пустинния скорпион е един от малкото оцелели представители на въпросния орден. С кървавочервени одежди, които подсказват името му Блъди Ред, той обикаля из разрушения свят и носи смърт на нечестивите, били те хора или чудовища. Но след среща със загадъчен върколак той разбира, че всичко е напразно, че скоро светът ще падне и човечеството ще изчезне. Освен ако последните останали от ордена не се обединят за една съдбовна битка с Принца на мрака. И така се образува квартет, достоен да съперничи на Великолепната стрелба, безстрашни мъже с точна ръка, които дръзват да се отправят на фатално пътешествие до леговището на злото. Те са най-добрите, останали на света.
И тогава Принцът на мрака изправя срещу тях най-лошия…
Какво става ще разберете само ако прочетете цялата повест. Убийствено силна, с майсторски изградена атмосфера, мощни персонажи като от филм на Серджо Леоне и чудовища, от които и Стивън Кинг би настръхнал, “Пустинния скорпион” е повест-събитие за родното фентъзи.
“Кулата в леденото езеро” сигурно е позната на онези от вас, които притежават сборника “Мечове в града”. Това е вече станалата класическа повест за храбрия принц Глациус, колоритното джудже Кааверг и елегантния елф Елтар, които тръгват към далечна кула с надеждата да открият едно, а пък попадат на съвсем друго. Класическо фентъзи, което ми напомня много на Р.А. Салваторе, а това е малко странно, тъй като доколкото знам Бранимир не го е чел. Това само показва, че някога великите умове мислят еднакво…
“Златин и змеят” е една от любимите ми истории на Бранимир и се радвам, че намери място и в тази колекция. Главният герой е рус пич с нечовешка сила, здравословен апетит към хубавите момичета и жажда за подвизи, която съперничи на тази към лютата ракия, която пие ден след ден. Когато спасява поредните си любими от лапите на дракон човекоядец, той взима яйцето на животното и от него се ражда малко драконче. Разказът показва как Златин го отглежда. Красива, трогателна и безкрайно забавна история, която разкрива нова и непозната досега страна в творчеството на автора. Басирам се, че ще се хареса на феновете на “Ерагон”, които са искали да прочетат нещо подобно, но с български мотиви.
“Цикъл” е личният ми любимец в сборника, в който адска машина противопоставя един на друг войни от различни времена и епохи, докато не стига до страховит боец с червен лазерен меч, който насмита всички. Така си и трябва. Peace is a lie, there is only passion… феновете на Star Wars ще ме разберат.
“Бразая” е още един шокиращо добър разказ, който вече приближава традиционния за автора ужас, но в една българска, народна атмосфера. Всяка зима едно село бива тормозено от страховити изчадия, излезлите от най-черните приказки бразаи, които морят добитъка и отвличат децата на хората. Никой не може да се справи с изчадията, цели потери изчезват безследно. Докато от изтока не идва търговец, лукав мъж с чужди и за бразаите обичаи, който е готов да помогне… срещу съответната цена. Майсторски написан разказ, в който Бранимир стига умението на най-добрите писатели на България. Йовков би написал това, ако се занимаваше с хорър.
“Играта на боговете” е историята на храбър гладиатор, стигнал до арената заради забранена любов. Сблъсъкът на боговете на доброто и злото го вади от кошмара на Колизея и го запраща на място, в което са събрани бойци от всички времена и епохи. Следва епичен качамак, завършил с подобаващо възмездие. По-рано сравних сборника с домашна ракия – този разказ е 60 градуса.
“Дракус” е историята на няколко башибозуци, които срещат зло, по-лошо и от самите тях в лицето на граф Дракула. Мощно съчетание на история и хорър.
“Битка за вселената” е остроумен разказ, който показва битието на героите в игрите от аркади, които цъкаме с такова удоволствие.
“Жертвоприношение” е много силен разказ, който в някаква степен ми напомни на “Борба за оцеляване” на Донко Найденов. И двата са много свързани с българската действителност, а фантастичният нюанс липсва. Но докато при Донко видяхме падението на човек, изкушил се от лесната страна на живота при Бранко наблюдаваме мъката на онзи, който е отказал да бъде мишка и е избрал да бъде пред това да има. Финалът на разказа е силен и трогателен, а България има нужда от него.
“Ще крача редом с теб” е финалната творба на сборника, която потвърждава правилото, че най-доброто се оставя за накрая. Това е поглед към едно близко, страховито бъдеще, в което всички постижения на човечеството са се сринали и то е потънало в ужаса на безкрайната война. Смъртта вършее из бойните полета на Балканите и Близкия изток, богатите живеят изолирани и предпазвани от новите технологии, а един войник тръгва на пътешествие, което ще го повлече надолу и надолу, право към устата на лудостта. Няма да издам финала на историята, но ще ви подскажа, че той може да се прочетете като завършек на мрачния цикъл митове, започнати от най-великия автор на ужаси в историята и не, не говоря за Кинг.
Толкова за “Пустинния скорпион” – една страхотна книга на един страхотен автор, който показва, че когато човек се бори и вярва в себе си, може и да постигне мечтите си. Задължително четиво за всеки любител на българска фантастика.