Пук

След като гледах страхотния “Меко казано” се зарекох, че ще се запозная и с други анимационни филми на режисьора Анри Кулев и така се върнах на “Пук” от 2015-та година, още една адаптация по приказка на Валери Петров, магьосника на детската литература у нас.

Лили (а не Мими или Вили, ще видите защо го казвам, ако гледате филма) е малко момиче, което изнервя стар сбръчкан човек. Старият човек държи да води важни разговори по телефона, а момичето е в кабината и слуша приказка. Сбръчканият решава да чуе и той малко от приказката, за да види какво толкова разказват в нея и в този момент кабината става на подводница, а Лили слиза под водата, за да търси вълшебното бисерче, което отново може да го направи добро момиче. Още от самото начало обаче тя среща Хрили, страховитата риба, която се обявява за най-страшна и грозна в целия океан. И дори когато тя продължава нататък, за да срещне други морски обитатели като медузите, мидата, калкана, октопода и коралите, Хрили не спира да я следва, макар да твърди, че тя му е почти съвсем безразлична…

Гледайки “Пук” не мога да не забележа някои прилики със сюжета на “Меко казано”, но и този филм също си заслужава да се види. В началото смесицата от полуигрален филм и рисунки на сушата ми беше странна, но щом слязоха под водата и класическата анимация потънах в историята, която е чудесно озвучена от актьорите, като особена похвала заслужава страхотния Антон Радичев. Музиката и песните, дело на Любомир Денев (той е композитор и в “Меко казано”), също са приятни и свежи. Самите герои са симпатично нарисувани, а приключенията им забавни, а на моменти и опасни, но имайте едно наум – както си върви усмихнато, емоционално филмът удря много силно в заключителния си етап и лично на мен ми подейства като финала на Jungle Emperor Leo от 1997-ма година, колкото и различни да са двете истории.

Цяла година в Цитаделата пишем за филми от цял свят, като ми се щеше да се спрем и на нещо от България, но добрите ни думи да са искрени, а не протоколни. Благодарение на “Пук” и “Меко казано” това се случи, а аз препоръчвам и двете произведения на всичките ни читатели.

Ревю на Александър Драганов