Психо

След като през миналата седмица представихме “Птиците” по случай Хелоуин, днес продължаваме с още един шедьовър на режисьора Алфред Хичкок, а именно легендарният филм “Психо“, с основание считан за основополагащ в жанра на ужасите. Той излиза по кината през 1960 година, но до ден днешен е цитиран като един от най-страшните в историята, а похватите му се използват редовно и в по-нови продукции, като най-силно влиянието му се усеща в “Хелоуин” и “Мълчанието на агнетата”.

Адаптация по романа на Робърт Блох, “Психо” ни запознава с красива жена, решила да открадне голяма супа пари и търсеща къде да се скрие. Решението сякаш се появява само под дъжда и тя спира колата си пред мотела “Бейтс”. Там я посреща Норман, мъж с приятни обноски, които някак не пасват на зловещата атмосфера с препарирани животни наоколо. Въпреки това Мериън се настанява в една от стаите, но когато отива в банята да си вземе душ, всичко за нея ще приключи…

За такъв филм може да се говори до безкрай, но парадоксално може да се обобщи и съвсем накратко – перфектен е. Хичкок използва майсторски възможностите на киното от онези времена, за да разкаже наистина смразяваща история за лудост и смърт, като играта с камерата, музиката и всички технически аспекти на произведението му са изпипани до съвършенство. Актьорите са чудесни, а Антъни Пъркинс прави едно от най-великите злодейски изпълнения в киното с ролята на Норман, персонаж, който предизвиква у зрителя смесица от жал, ужас и дълбоко потресение.

Финалният обрат на филма, навремето накарал публиката да се разпищи, от днешна гледна точка може и да не ви изненада, тъй като е цитиран в множество по-слаби имитации на “Психо” като “Тексаско клане” или “Петък 13-ти”, но въпреки това е въздействащо направен. Най-добрата сцена обаче си остава тази под душа и макар днешни филми като “Терифайър” да я надхвърлят хилядократно по бруталност, нещо в простотата на убийството и това, което не виждаш кара и до ден днешен тръпки да полазват по гърба ти.

Хичкок се счита за най-великият майстор на ужасите в седмото изкуство и макар аз лично да предпочитам “Птиците”, критиката възприема “Психо” като най-големият му шедьовър. Проверете кой е прав сами, като гледате и двата филма 🙂

Ревю на д-р Александър Драганов