Когато книгите-игри царуваха над пазара у нас, едно от най-дискусионните имена сред феновете бе това на писателя Сим Николов. Брат на известния автор Любомир Николов – Нарви, той има доста специфичен стил на писане и оригинално въображение, но играта за някои фенове бе сюрреалистична. Сега, след години читателски опит, прецених, че може би съм по-готов да оценя творчеството му и така се хванах с “Прокълнатата земя”, първа част от поредицата за Скитника.
Твоят е герой е млад и силен приключенец, който научава страшна вест от възрастна жена, подслонила го в дома си. Земята, в която навлиза е прокълната и скоро над нея ще падне вечна тъмнина, призована от могъщия крал Мрак и неговите велможи – Гръмотевичните братя. Но ти си бил из различни земи, преживял си страшни приключения… и сега ще тръгнеш на обречена битка срещу силите на злото.
Николов има интересен стил, който примесва абсурдистки и хумористични нотки с епично фентъзи. Езикът му е богат и вкусен, нещо, по което напомня на брат си, а преживяванията и перипетиите на героя ти са чудати и оригинални. Проблемът е, че играта е изключително трудна и лесно вкарва читателя в лабиринт от епизоди, из които се върти, като само на късмет можеш да се измъкнеш от тях и да победиш крал Мрак, в интерес на истината харизматичен и запомнящ се антагонист. Лично аз харесвам и твоят герой, добър персонаж, стоически понасящ обратите на съдбата.
Книгата е издадена с много красиви илюстрации, характерни за заглавията на “Плеяда”, като Скитника и неговия враг крал Мрак ми направиха много добро впечатление. Спокойно може да се каже, че картините подпират мощно текста за изграждането на атмосферата.
Като малък “Прокълнатата земя” не ми стана любима, но ме накара да си купя и другите произведения на автора, като тогава я намирах за едно от най-добрите му заглавия. Сега бих казал, че е интересно българско фентъзи със спорна игрова схема. Все пак уважавам труда на Сим и може би изненадващо поставям добра оценка на книгата!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари