Снощи в Ректората на Софийския университет “Свети Климент Охридски” бяха открити Дните на Южна, Източна и Югоизточна Азия у нас. Организатор на събитието е Центъра за Изследване на Източни Езици и Култури (ЦИЕК), който пък днес отвори врати в своята сграда за почитателите на културата, която имат страните и народите от най-големия континент.
Преди началото на събитието гостите бяха посрещнати от красива фотоизложба със снимки от най-различни държави, от пъстрите градове на Япония и величествени храмове на Китай до невероятната природа на Индонезия и светилищата на Виетнам. След това се събрахме в Аулата и там започнахме с шеметно изпълнение с корейски барабани, оглушително, но наистина епично.
Последваха приветствия от официални лица, като с личното си присъствие изпъкна посланикът на република Индия, най-голямата демокрация в света. Направи ми впечатление, че ЦИЕК и СУ са осъществили контакти с различни азиатски държави и нашите студенти имат възможност да спечелят стипендии и да пътуват в тях, а в същото време млади хора от тези страни видях сред аудиторията, което значи, че и те идват у нас. Особено добро впечатление ми направиха двустранните отношения с Япония, за която знаем, че отваря врати наистина за най-добрите, както и Индонезия, една от най-динамично развиващите се страни на планетата.
Подир приветствията видяхме невероятни музикални изпълнения – танци от Индия, впечатляващи с грацията си, с шапки от Виетнам, свирня на бамбукови инструменти от Индонезия и пак от там, по специално от Ява, невероятна рутина с ветрила, която ми спря дъха. Всяко едно от тях си струваше, а и не знам дали има много места, на което може да се види. Впечатление ми направиха огромната любов, която студентите изпитват към образованието, което са избрали.
На вечерта присъстваше и професор Анастас Герджиков, достолепен и на място с речта си, а между танцовата програма бе излъчен и кратък филм за историята на ЦИЕК, в който говориха студенти и преподаватели. Отдаде се почит и на големия Александър Федотов, баща на тази програма.
След края на събитието, отбелязан с благодарности, си тръгнах в отлично настроение. Доволен съм, че у нас се правят наука и култура на такова ниво, като за няколко часа бях напълно откъснат от сивотата на злободневието, пренасяйки се в едни от най-древните и величави култури на света – тези на Южна, Източна и Югоизточна Азия.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари