Днес гост в рубриката за Интервюта на Цитаделата е режисьорът Мирослав Петков, автор на късометражните ужаси Whispers и Recorded. С него си говорим какво го е накарало да избере хорър жанра, каква е позицията му за специалните ефекти и употребата на изкуствен интелект, както и има ли потенциал България за собствен Амитивил!
Здравей, Миро! Благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю за Цитаделата. Представи се с няколко думи на читателите ни!
– Привет. Казвам се Мирослав Петков и съм кинаджия на свободно практика. Базиран съм в Бургас, и предимно там снимам, но от скоро съм преместил дейността си в София.
Кога се появи интересът ти към киното? Разкажи ни за първите ти стъпки в седмото изкуство?
Още от много малък обичам да гледам филми, и някъде тогава ми се появи желанието да правя и филми. Също така и доста репортажи и кадри от зад кулисите съм гледал, което още повече помогна на желанието да се докосна до седмото изкуство.
От това, което съм гледал от теб оставам с впечатлението, че любимият ти жанр е хорър. Така ли е и ако да, какво те привлича в него?
Не, не бих казал, че хорърът е любимият ми жанр. Даже бих казал, че бях доста голям, когато активно почнах да гледам филми на ужасите. Даже обичам да експериментирам с различни жанрове. Причина да започна да се занимавам с (късометражни) филми през 2023 беше един филмов фестивал за късометражни хорър филми, и навих един мой приятел – Славин Бошнаков, да направим такъв. И така се роди The Whisper (2023), което в последствие се превърна в поредица. От там си намерих аудиоторията – а именно любители кинаджии като мен от независими общности от западни страни. И предимно хорър филмите преобладават там. Но обичам да правя различни жанрове, даже преди филмите имат скеч поредица, наиме „Драма Айляк“.
Whispers е много въздействаща поредица в поджанра на окултния ужас. Какво те вдъхнови за нея? Ти лично имал ли си паранормални преживявания?
Първият късометражен филм The Whisper (2023) се роди с идеята да се направи наистина нещо много кратко. А именно идеята беше: младо момиче се разхожда в парк и попада на изоставена сграда. Теди Николова, която още преди да стане режисьор на филмчето, ми беше споменала за изоставена сграда, така че следователно с нея развихме сценария. Във филма се вижда сцена, където има един изоставен дневник с различни написани изречения и думи, което позволи на филма да се удължи с продължения и да си стане поредица.
Иначе не, нямал съм свръхествени преживявания и се надявам да нямам!
Recorded е следващата ти серия, която за мен напомня много на All Hallows Eve на Деймиън Лиони. Не се ли притесняваше да започнеш още една поредица за клоун убиец и с какво според теб развиваш жанра?
Не бих казал, че е имало някакво притеснение, защото в западните независими кино общности си има нещо като неписано правило да имаш поне един хорър филм, където да има убиец, който изглежда като клоун. По-точно бих казал, че трябваше да се постараем да е нещо по-различно, и в крайна сметка идеята да бъде „found footage“ доста помогна, защото аз самият съм искал да направя такъв тип филм.
Дори в България, киното изисква сериозен бюджет. Как успяваш да събереш средства за филмите си и по какъв начин търсиш възвръщаемост?
Наистина хората си нямат представя колко пари се изискват за създаването на някой филм, докато те самите не се сблъскат с това. Моите филми се правят предимно с лични средства, в комбинация с някой добър самарянин и/или хора от екипа да предоставят услугите си и времето безвъзмездно, въпреки че избягвам да се стига до това.
При независимите хорър филми екипът обикновено е малък, а условията за снимки — сурови (често през нощта, на изоставени места или на студено). Как намираш актьори, готови да се хвърлят в това приключение, и как работиш с тях на терен?
Важно е предварително да се говори с всеки от актьорите и екипа, за да са наясно с всичко около дадения проект – какви са условията, къде ще се снима и какво се очаква от тях. За мен е важно и самите актьори да се чувстват спокойни на терен, защото това в крайна сметка се отразява и на играта им.
Симона Роуз е добър пример за това. Толкова проекти вече имаме заедно, където тя е човек, който е участвал в различни роли – дали като актриса, сърежисьор, продуцент или просто като човек, с когото обсъждам идеи. До голяма степен и на нея се дължи основата на някои от филмите, които правя днес. Това е ценно, защото вече имаме изградено доверие и можем да си помагаме не само на снимачната площадка, а и още на етапа на идеята и развитието на самия проект.
А иначе, да си призная, е доста забавно винаги да се снима на такива места.
Предстои излизането на следващ филм от поредицата Whispers. Смяташ ли да подсилиш визията му с по-силни специални ефекти или предпочиташ отново да разчиташ основно на атмосфера? Практически или компютърни ефекти предпочиташ?
Повече ще се разчита отново на атмосфера , тъй като бюджетът не позволява за някакви велики специални или компютърни ефекти. Иначе безспорно практическите ефекти ги предпочитам. Лесен пример за това са първите два филма на „Злите мъртви“ спрямо последните два. Виждайки какво е постигнал Сам Рейми и екипът му в първия филм с практични ефекти и грим, където са нямали пари, и след това във втория филм, където са имали повече бюджет, и да се сравни с последните два филма от поредицата, където се използват много визуални ефекти и CGI, а са минали над 4 десетилетия между филмите, разликата е главозамайваща.
Би ли използвал изкуствен интелект при манифестацията на свръхестествени явления във филмите си и каква е позицията ти по този въпрос като цяло?
Не бих използвал изкуствения интелект за самата манифестация на свръхестествените явления във филмите си. По-скоро бих го използвал като част от историята – например като злодей или като някаква заплаха.
Струва ми се много по-интересно да разкажа история за изкуствен интелект, който постепенно започва да придобива контрол, собствено съзнание или някаква свръхестествена природа, отколкото просто да оставя AI да създаде визуалните ефекти вместо мен.
Лично аз предпочитам да използвам човешката креативност и традиционните практически и визуални ефекти при създаването на самия филм.
България е място, което се счита за доста зловещо в общностите на паранормалното, като историите за дупката в Царичина и изчезването на Ларс Митанк във Варна са привлекли вниманието на хора от цял свят. Смяташ ли да експлоатираш това в някой от следващите си проекти?
Да, даже имам идея, която ми се върти от години, но ще е прекално скъпо за реализиране. Без да издавам нищо, ще кажа само „Мусачево“.
Смятам, че в България съществува потенциала да има собствен Амитивил или Дракула!
Знам, че работиш заедно с нашия приятел Денис Метев от хорър клуб „Лазарус“. Мислил ли си да адаптираш на екран измислена история от български автор?
Денис има един разказ в сборника „Ужас“, който се казва „Кошмарна синхроничност“, и като го прочетох почнах да си го представям как би се получил един доста приличен филм. Тази година Денис написа един сценарий „Любов“ където ме помоли да го режисирам. И останах с впечатлението, че въпросният сценарий е много повлиян от разказа му „Кошмарна синхроничност“ поради сходства, които намирам между двете, но не сме изпадали в детайли, и нека той самият потвърди или отрече асумпцията, която си правя.
Кои са любимите ти филми на ужасите? Новите поредици ли предпочиташ или класическите? Кой е злодеят, за който би искал да направиш филм, ако имаш такава възможност?
Предпочитам старите, защото с тях съм израснал и съм ги гледал повече. Любимите ми са Halloween, Scream, Friday the 13th, The Evil Dead и A Nightmare on Elm Street. Ако не бяха авторските права, бих се радвал на всяка една от тези поредици да направя нова част. Преди почти 10-ина години се появи една мания да се правят фен филми около „Петък 13-и“ и Джейсън Ворхис, така че бях написал един фен сценарий в тази поредица.
Сподели на изпроводяк какви са следващите ти творчески планове и пожелай нещо за довиждане на нашите читатели!
През октомври почваме да снимаме Whispers: Reawakening – предисторията на Whispers поредицата, и се очертава да е най-големият ни проект до момента.
По-късно тази година ще излезе Whispers: Tales from Bonnivar Park – спин-офф anthology филм, където виждаме какво е станало с някои от изчезналите хора покрай парка.
Няколко късометражни филми имам в post-production, в това число комедията Guest Who, където Симона участва и трилърът Тhe Knock, който е режисьорският дебют на Денис Метев.
Също така имаме планове да развием още персонажа на отец Самуил от късометражния филм „Грях“, който качихме преди няколко месеца в канала ни в YouTube. С Боян Димитров, който играе ролята, сме обсъждали в каква посока може да го развием.
Иначе благодаря на всички, които стигнаха до края на интервюто. Подкрепяйте независимото кино и най-вече – не спирайте да гледате филми. Понякога най-добрите истории започват с една камера, няколко приятели и място, на което вероятно не трябва да сте.
Интервюто взе: Александър Драганов
Последни коментари