Джейсън Грейс срещу Дарт Малгус

Дарт Малгус

УВОД
Darth Sparhawk

– Гея трябва да е отчаяна, за да извика от бездните на времето някой, който дори не е от нашата земя, да не говорим за нашата цивилизация – каза Лио, когато двамата с Джейсън застанаха пред странния метален купол, скрит в Долината на смъртта. Ако не знаете, това е пустинна част на Съединените Щати, държавата, в която античните богове на Рим и Елада пребивават днес. Известна е с това, че Аполон преминава изключително ниско над нея и поради това климатът е нетърпим за смъртните, а също и, както Джейсън и Лио разбраха, за полубоговете.
Но очевидно бе перфектното скривалище за техния нов враг, Черния лорд от космоса, който Гея бе призовала на Земята, за да й помогне във войната с боговете и героите на Олимп.
– Не мисля, че е отчаяна – отговори Джейсън, присвил очи. Слънчевите лъчи се отразяваха болезнено ярко в металния купол, излязъл сякаш от научнофантастичен роман.
– Вътре е скрито супероръжие, което, веднъж задействащо, ще унищожи всяко нещо, което има божествена сила – допълни синът на Юпитер – Гея е на крачка от победата, която този черен лорд иска да й предостави.
– Но това няма да стане – поклати глава Лио, приближи се към контролния панел на космическата врата и за нула време разгада кода, който го затваряше.
– Добра работа – усмихна се Джейсън и двамата герои влязоха в купола. Посрещнаха ги странните автоматони на пришълецът черен лорд – високи, източени метални фигури, които говореха смешно, но стреляха само на месо с футуристичните си бластери.
Бойни дроиди.
– Идентифицирайте се – каза един от тях. Вместо отговор, Лио го блъсна с една огнена топка и го превърна в купчина разтопен метал.
– Нарушители, огън – започнаха да си повтарят дроидите и започнаха да стрелят към героите на Олимп. Джейсън и Лио обаче бяха твърде бързи за тях. Синът на Хефест призова огнените си сили и заля противниците си с огнени кълбета, които правеха и тях, и оръжията им на нищо. В това време Джейсън полетя, извади старата монета от джоба си и я хвърли във въздуха. След миг той държеше в ръцете си копие, с което намушка един от по-опасните дроиди – кръгло същество, което бе вдигнало силово поле пред себе си, ставайки неубиваемо за Лио. През последните седмици, в които загадъчният черен лорд от космоса бе нападнал, Джейсън бе научил името и на този противник – дроидека, унищожител. За щастие обаче машината не бе предвидена за борба с летящ противник. Така Синът на Юпитер сполучи да кацне зад нея и да я унищожи с копието си.
Приключили с машините, Джейсън и Лио се обърнаха към широка двойна врата. През нея щяха да стигнат най-бързо до двигателя на бойното устройство, което след броени минути щеше да избълва поразяващ заряд от най-черна енергия, с който да порази всички Герои на Олимп – били те гръцки или римски. Имаше и обиколен път – през вентилационната шахта, но той щеше да им отнеме повече време. Затова двамата приятели се отправиха към двойната врата. Преди да я достигнат обаче, тя се отвори със съскане и разкри истинският им враг.
Дарт Малгус бе висок, смъртноблед мъж, наметнат с тежък черен плащ и с качулка, скриваща поразеното му от незнайни битки лице. Респиратор поддържаше дишането му, а две зли жълти очи блестяха към натрапниците, дръзнали да влезнат във вътрешността на неговата бойна станция.
От черният лорд се излъчваше аура на страховита омраза и на опустошителна тъмна енергия, мощ, която Джейсън и Лио не бяха долавяли у никой от противниците си досега – нито от титан, нито дори от гигант. Малгус бе войн на абсолютното разрушение, изваян, за да причинява болка, за да носи смърт.
Джейсън Грейс пребледня при вида на врага си. Намирането на купола в Долината на смъртта не бе минало така гладко, както се бе надявал. Пътят им бе осеян с противници – чудовища от Тартара, отдавна погинали злодеи от историята на Гърция и Рим, а също и бойни дроиди, пратени от този нов враг. Вече бе уморен, както физически, така и душевно. Не бе виждал Пайпър от седмици и нямаше търпение да се върне при нея, да я прегърне… да й каже това, за което от дълго време не събираше сила.
Но освен влюбено момче, Джейсън бе и римски легионер, и син на Юпитер. Той знаеше какво трябва да направи, знаеше и как да го стори, а чувството на дълг, което бе вкоренено в него, не го напускаше. За миг той зае бойна стойка, вдигна копието си и се превърна в герой, готов за бой.
– Лио – каза той – към вентилацията.
– Ти луд ли си? – погледна го приятеля му с ококорени очи – няма да те оставя сам срещу този луд!
– Нашата задача не е да убием черният лорд, а да спрем бойната машина, Лио – прекъсна го остро Джейсън – мини през вентилацията, намери двигателя и го унищожи! Веднага!
Лио поклати глава, несигурен какво трябва да направи. В това време Дарт Малгус свали качулката си с една ръка, докато в другата блесна алено острие от чиста лазерна енергия, концентрирана и изгаряща, издаваща предупредително жужене с включването си.
Прословутият светлинен меч.
– Вие, герои, смятахте вътрешните войни между примитивните си божества за важни. Смятахте цивилизацията си за вечна. Но вие бяхте измамени.
Жълтите очи на ситският лорд се присвиха.
– Моето оръжие ще порази не само героите на Олимп, но и всички създания от вашата митична реалност. Достъпът на вашите богове до хората ще бъде блокиран. И тогава на тяхно място ще дойда аз. Император Малгус.
С тези думи черният лорд вдигна свободната си ръка и запрати залп от смъртоносни светкавици към Джейсън. Мълниите обвиха русокосия младеж като змии, но синът на Юпитер отметна глава назад и се изсмя.
– Светкавиците не са нещо, с което може да ме повалиш. Да видим обаче дали ще харесат на теб!
Джейсън копира движението на Дарт Малгус и запрати мълниите обратно към него. Светлинният меч обаче се издигна, по-бърз от кобра и посрещна мълниите, които момчето върна към него. Те изчезнаха със съсък в лазера.
– Значи най-сетне този свят ще ми предложи предизвикателство – изръмжа Дарт Малгус, изпълнен с новопридобито уважение към противника си – още по-добре.
Джейсън килна глава към Лио и му изкрещя.
– Бягай към вентилацията! Унищожи адската машина, преди тя да е унищожила нас! И… – той се поколеба – ако нещо се случи, кажи на Пайпър, че я обичам.
Лио кимна, с разширени от страх очи и хукна към най-близката шахта, за да се промъкне през нея към двигателя, който заплашваше него и всичките му приятели. А в това време Джейсън полетя към Дарт Малгус, вдигнал копието си. Ситският лорд го посрещна с неестествен, подсилен от Тъмната страна на Силата скок, приготвил аленото си острие за фатален удар…

Кой ще победи в Дуела? Ето го мнението на нашите защитници Lady Alustriel и DARTH_SIDIOUS!

1. Кой харесвате повече и защо?
Lady Alustriel, секундант на Джейсън Грейс
Всеки е чувал за героя Джейсън Грейс. За тези, които не е сега ще ви запозная с този велик римлянин. Героят, който спаси човечеството, унищожавайки крепоста на титаните. Този, който покори и завладя, в името на всички нас, планината Отрис. Той, който унищожавайки Черния трон предотврати въздигането на титаните на Земята. Този, който забравил себе си, победи в неравна битка Порфирион – отвратителния гигант син на Гея. Този, който забравяйки страх и несигурност се изправи пред Енкелад. Този, който запомни приятелите си и се бори за тях със сетни сили. Героят с монетата. Преторът. Героят на небето.
Няма дори да се опитвам да сравнявам дуелиращите се. И смятам, че не е и възможно да се направи. Винаги съм била на светлата страна. Винаги ще предпочета героя борещ се за справедливост и приятелите си пред един сит. Ние всички знаем славата на черните лордове на Силата – зли, коварни и сами. За мен е било и винаги ще бъде приятелството на първо място. Винаги ще застана на страната на борещия се за другите Джейсън. И знам, че той няма да ме разочарова – все пак е син на повелителя на Небето.
DARTH SIDIOUS, секундант на Дарт Малгус
Мисля, че сме изправени в един момент, в който трябва да избираме между двама действително сериозни герои – ситският лорд Дарт Малгус и един римски герой Джейсън Грейс. Моят избор се спира върху Малгус не за друго, а защото един фен би харесвал фентъзи герой не просто заради вида му или способностите му, но и заради неговата история. Джейсън е мило момче и е наистина силен герой, но неговата история е история на един млад авантюрист, който, преминал определен тип обучение си търси място под слънцето като млад войн. А Малгус и неговото CV далеч надвишават скромните постижения на Грейс. Този ситски лорд е преминал през сурови тренировки, десетки бойни задачи, сеч и гибел за да се добере най-сетне до имперския трон. Съгасете се, скъпи фенове, че не може да сложите на една ос млад римски герой и ситски император един до друг. Освен това Джейсън Грейс е дете на Юпитер. Трябва ли да го харесваме заради това? Не е ли неговият баща онзи, който се опита да се бори с бащата на Пърси Джаксън и да хвърли горкия Пърси право в Тартара заради собствената си мълния? Не е ли той онзи, който забрани на олимпийците да виждат собствените си деца, което и за малко да го свали. Ще кажете – след победата над Кронос всичко се промени. Дали? Докога? Докато откраднат пак нещо важно, разбира се. А синовете наследяват качествата на бащите си. Малгус е праволинеен – той следва ситската линия и не се отклонява от нея. Грейс може би има някакви малки постижения, свързани с победи в състезания и подвизи, но те нямат тази всеобхватност и разнообразие, тази елегантност и стратегия, с които се отличават ситските планове на перфекциониста Дарт Малгус. Джейсън Грейс в каквато и ситуация да има римското отсечено, но ограничено мислене. То е градивно, но статично и веднъж очертано като стратегия не може да се променя. Докато Малгус има онова стратегическо мислене, което е много по-гъвкаво и склонно към генериране на идеи, които са достатъчно добре обезпечени откъм ресурси. Мисля, че по този въпрос няма какво повече да кажа.

2. Кой е по-великият от двамата?
Lady Alustriel, секундант на Джейсън Грейс
Вече изредих най-големите постижения и битки на Джейсън, но при нито едно положение това не са му единствените. За величие може дълго да говорим ако го гледаме само от военна гледна точка. Влизайки в римския лагер всеки бива пратен в пета кохорта – най-ниското стъпало в лагера. След това предстоят множенство бойни тренировки и изпитания, докато се изкачваш в йерархията. Преборил се с всички перипети, воден от желание за подобряване на собствените си умения Джейсън се издига до най-високото ниво – Претор на лагера. Повежда своята кохорта и се изправя сам пред зловещия титан Криос и го побеждава. След това и битките с гигантите, които говорят сами за себе си. Силата на героя идва от неговото потекло, но извира от душата му. Силите да лети и да мята светкавици, които са му в наследство от баща му Юпитер, са впечатляващи. Но по-ярка е вътрешната му сила. Това да забравиш кой си, кои са приятелите ти, къде ти е мястото и кое е истински важно за теб, но въпреки това да издържиш на изпитанията на съдбата. Да намериш нов дом, нови приятели, хора които да ги е грижа за теб. Да не спираш да се бориш за по-слабите. Да намериш сили и да се пребориш за спомените си. Ето това е величие. И да мога да откровено да заявя, че Джейсън Грейс е по-велик от Дарт Малгус.
DARTH SIDIOUS, секундант на Дарт Малгус
Отговорът на този въпрос се съдържа още във въпроса – Малгус. Това може да бъде доказано във всеки един аспект. Първо, произход. Джейсън е демигод, консул, претор и прочие…римлянин. Целият този произход и титли обаче не може да бъде сложен на едно ниво, защото Малгус е ситски император. Имперската титла веднага обезмисля всякакви претенции от страна на Грейс, да го кажем на неговия език: цезарят е най-отгоре. Малгус е ситски цезар. Грейс е демигод. Малгус е сит. Ако минем на ниво произход ще видим, че двамата герои има двуслоен произход. При Грейс – това е официално майка му, а на практика – Юпитер. Малгус – отгледан от баща си, но чувствителен към силата. Обхватът и възможностите на силата да съществува в цяла Галактика превъзхожда претенциите на Олимп да управляват една планета. Ето как и по произход Малгус превъзхожда Грейс. Второ, традиция. Всички знаем, че римската империя е била велика империя, но някога. В книгата добре знаем, че на нея и целият й пантенон му е нужно да се местят от страна на страна като паразит. Ситската империя е обхващала цяла Галактика и дори когато се е свивала само до Корибан нейната традиция без да се мести е излъчвала ситски кадри от големия елит. Трето, подвизите на Грейс безспорно са забележителни, но дори и убийството на гигант не може да се мери с унищожаването на цяла една джедайска империя. Защото гигантът е един, а джедаите са много и то пръснати по цялата галактика. Да не говорим за допълнителната координация, изразяваща се в подготовката на диверсионни планове, пропагандна политика и др. Отново обхватът на мисленето и самите действия прави от ситският лорд много по-велик фентъзи герой отколкото младия Грейс. Но мисля, че е време да преминем към битката.

3. Кой ще победи в битка?
Lady Alustriel, секундант на Джейсън Грейс
Битката между двамата ще е грандиозна. Тук и двамата притежават силата да мятат светкавици срещу противниците си, а и да посрещат такива. Сина на Юпитер е напълно равностоен на сит по отношение на битката с електричество в чиста форма. Някои ще кажат, че Малгус има самата Сила и може не само да праща светкавици. Да, но да си кажем честно – не е лесно да задушиш или замериш с нещо летящ противник. Силата да пори въздуха ще е огромно предимство на героя. С ефекта на изненадата атака от въздуха може да е фатална. Колкото и да скача ситът няма свободата на действие на римлянина и това може да му донесе много неприятности. Но нека не забравяме и оръжията на двамата. Светлинния меч е ужасяващ и не бива да бъде подценяван. От другата страна е златната монета, създадена да покосява чудовища. С умението да се превръща, по желание на носителя, в копие или меч тя е доста страховит противник. А в умелите ръце на римлянина е направо смъртоносна.Избора между двете скрити вътре остриета е неочакван за Черния лорд и това може да му изиграе лоша шега. Дори не е необходимо да кръстосват мечове. От въздуха Джейсън може да разсее Малгус със светкавици и след това да запрати копието си по него. Или да се засили с меча за пряк дуел и в последния момен да смени неочаквано оръжието. Това ще е изненада за противника и ще донесе сигурна победа. Твърдо смятам, че при пряка битка между двамата Джейсън ще победи. Летенето, мълниите и вълшебното острие в комбинация с несломимия дух и вътрешната сила ще бъдат невъзможни за спиране. Вярата в доброто и непоколебимото сърце, откритата смелост и доблестта ще са като настъпваща буря – неудържима и безпощадна. А и както всички знаем доброто винаги побеждава. 🙂
DARTH SIDIOUS, секундант на Дарт Малгус
Отговорът на този въпрос е мултикомпонентен. Най-малкото, което е Грейс е много по-неопитен от Малгус. Ситският лорд се е срещал с много противници, кой от кой по-опасни, докато бойният опит на Джейсън познава определен брой противници, за които е учил в учебниците и знае предварително какво го очаква. Но за Малгус не е учил. Сиптомът, който по принцип притежават демигодите е сериозен съюзник срещу чудовища, но ситския лорд да не е някакво просто чудовище? Малгус е изобретателен стратег и дуелист, чиито финес и акробатика надхвърлят каквито и да било сиптоми, които най-общо се изразяват в преодоляването на най-елементарните човешки страхове. Но този симптом няма да е достатъчен за да преодолее страха от един сит. Така че на този етап 2:0 за Малгус. Познанията по латински най-много да съкратят разговора преди дуела между двамата. Кое е най-силното оръжие на Грейс – неговите умения и дуелизма му. Но не е достатъчно силно за да победи Малгус. Както изведохме по-рано произхода на двамата силата като потенциал на галактически ресурс на енергия превъзхожда олимпийската енергия, чиито източник покрива една планета. Нещо повече, Малгус разполага със светлинен меч. Той спира светкавиците. Ето защо Джейсън няма да може да пробие. Сега вече идва и най-вълнуващата част от дуела – тази на мечовете. След като Джейсън загуби монетата си в дуел с гиганта той получи гладиус. Много красив, но безполезен срещу жужащото острие на ситския меч. Срещу тази защита Малгус разполага с няколко превъзходства – силна физическа форма, умел стил на бой, скачане, бутане. Съчетанието на всички тези качества значително ще затрудни ограничения обсег на защита на Грейс, който обикновено се концетрира едва върху едно от уменията си. Нека не забравяме, че Порфирион притежаваше предимно физическа сила. Нещо повече, ситският стил на бой и изобщо боя със светлинен меч слага за обект на нападение всички ключови точки от тялото на противника. Гладиусът се характеризира с отсечени движения, които са насочени към по-ограничен обсег. Респираторът на ситския лорд е постоянно защитен с помощта на допълнителни защитни движения, изразяващи се в скокове и отблъскване със силата. Ако пък младежът предпочете да използва копие, акробатиката на ситския лорд може да избегне всякакви негови движения и с един скок да го настигне. Като цяло, каквито и комбинации да прави Джейсън, дуелът ще приключи с победа за Дарт Малгус, който от своя страна ще може съвсем заслужено да каже: Дойдох, видях и победих.

Това бе мнението на представителите на Светлата и Тъмната Страна – мъдрата като богиня Атина Lady Alustriel и коварният DARTH_SIDIOUS, следващ повелята на Императора, дал неговото име! Какво мислите вие? Споделете в нашия ФОРУМ или в групата ни във FACEBOOK!