Лекция, представена на 24.ІХ.2016 година на среща на фентъзи и хорър клуб “Цитаделата” в Книжен Център “Славейков”
В историята на човечеството от най-древни времена се разказват истории за хора, попаднали под влиянието на зли сили. Първите сведения за подобни феномени се срещат в митовете на древните шумери, които обяснявали всяка болест с наличието на зли духове. Този мотив се повтаря във всички световни митологии и остава устойчив дори и в съвременните градски легенди, независимо дали става дума за западни страни като Германия, Великобритания и САЩ, или за държави от изтока като Япония и Индия. Всичките си приличат със смайващо сходните симптоми, които описват – за това как човек бива погълнат от друга личност, която заема тялото му, за да извършва престъпления или богохулства.
Днес знаем, че за по-голямата част от феномените, описвани като обсебване има научно обяснение, предложено от психиатрията и неврологията. Така например виденията и гласовете, които обсебеният чува могат да подскажат за наличието на шизофрения, раздвоението на личността – за дисоциативно разстройство на идентичността, треморите и гърчовете –а епилепсия. В психиатрията дори има диагноза за човек, който смята, че е обсебен от демон –демономания или демонопатия.
В християнската традиция историите за обсебване се обясняват с намеса на Сатаната и неговите слуги демони, паднали ангели от Рая, които си отмъщават на Господ, като обсебват хората и ги принуждават да извършват светотатства. Истории за такива случаи има най-вече от средните векове, но се срещат и до ден днешен. За да отличи случаите на това, което смята за автентично обсебване от психичното заболяване, католическата църква търси следните призраци за паранормална активност.
- Демонстрация на неестествена сила.
- Говорене на древни езици, които жертвата на обсебване не владее. Най-често това са латински, старогръцки и арамейски.
- Наличието на знания, които няма как да са известни на пациента.
- Богохулства и страх от символите на вярата – кръстове, икони, мощи на светци.
Както можете да се досетите, в наши дни няма чак толкова много случаи на демонично обсебване, като най-често се прави диагноза за съществуващо психично заболяване. Впечатление обаче прави обсебването на пациент, известен с кодовите имена Роланд До и Роби Манхейм – момче, което през 1949-та година предизвиква смущение сред гражданите на Джорджтаун, Вашингтон като оплакванията са свързани с паранормална активност в дома му. Макар психиатрите да смятат, че става дума за заболяване, католически свещеници правят екзорсизъм на жертвата, като по време на молитвите твърдят, че са ставали свидетели на левитация, телекинеза, появяване на кървави думи като „Зло“ и „Ад“ по тялото на момчето, което освен това говорило с тях и на латински език. Екзорсизмът е успешен и момчето по-късно заживява това, което свещениците описват като „доста обикновен живот“, но преживяванията му имат изключителен ефект върху хорър литературата, за което ще стане дума след малко.
Друг случай, който предизвиква интереса и на германския съд, е екзорсизма на Анелиз Мичел, която в края на 60-те години започва да вижда демонични лица и твърди, че е обсебена. Първоначално тя е лекувана с антиконвулсанти и невролептици, но те не дават резултат и родителите й викат свещеници, които да направят екзорсизъм. Той също не помага. Състоянието на момичето се влошава и през 70-те години тя почива от немощ, като духовниците и родителите им са обвинени в престъпна небрежност и осъдени условно. Свещениците твърдят, че са успели да спасят душата на жертвата. По този случай са направени филмите „Обсебването на Емили Роуз“, който приема, че действително става дума за паранормални явления и „Реквием“, който наблюдава случая от гледна точка на психиатрията.
Според някои скептици, състоянието на Анелиз Мичел се е влошило от излизането на филм, който променя завинаги жанра на ужаса, макар всъщност да не е ясно дали тя изобщо го е гледала. Става дума за „Заклинателят“ /”The Exorcist”/, екранизация по едноименния роман на писателя Уилям Питър Блати. Блати е дете на ливански мигранти и вярващ католик, който учи в Джорджтаун точно когато се случва екзорсизмът с пациента, известен като Роланд До. Той дори познава свещеника, извършил ритуала и смята, че става дума за автентичен случай. Станалото го кара да изследва феномена и да напише книга, която се превръща в бестселър. Що се отнася до филмовата адаптация, „Заклинателят“ е най-успешният филм, който е забранен за лица под 18 години, по брой на продадени билети. През 1973-та той печели четвърд милиард долара от прожекциите си в Щатите. Те се равняват на над 900 млн долара днешни пари, шокиращ резултат за толкова тежък филм. По време на прожекциите в Щатите, има случаи, в които се налага хората да приемат успокоителни, а рутинни са историите за хора, почнали да спят на светнала лампа след като са гледали филма. Говори се, че по време на прожекциите дори е имало случаи на помятания, а мрачна слава обкръжава и работата по снимките, като двама актьори и общо девет души от целия екип почиват преди премиерата на „Заклинателят“ по кината.
В действителност, макар най-запомнящите се и шокиращи моменти от филма и книгата да са свързани с малката обсебена Ригън, историята на Уилям Питър Блати фокусира повече върху отец Деймиън Карас, извикан от майката на момиченцето, след като лекарите са се оказали безсилни да излекуват симптомите му. Той е свещеник, изгубил вяра след смъртта на майка си и я намира отново в християнската саможертва при сблъсъка с абсолютното зло на демона Пазузу, обсебил детето за да си отмъсти на свой стар враг, възрастния свещеник Ланкастър Мерин. Именно този пласт на сюжета отличава „Заклинателят“ от това да бъде долнопробна експлоатация на тежък парапсихологически феномен и поредния долнопробен хорър. Успехът му обаче, както може да се досетите, вдъхновява множество имитации. Студиото „Уорнър“ прави свое продължение без одобрението на Уилям Питър Блати, а в страни като Италия и Турция по кината явяват ментета, заснети без никакви права. Чак през 1990-та Блати успява да екранизира автентичното продължение „Легион“ под името „Заклинателят ІІІ“, наложено от студиото. Известно е, че авторът харесва този филм повече от първата част.
По това време пазарът вече обаче е преситен от подобни истории. След прожекциите на „Заклинателят“ хорърът става изключително комерсиален жанр, а темата за демоните и тяхната власт над хората е експлоатирана във филми като „Поличбата“, „Кошмари на улица Елм“ /особено втората част/, „Принцът на мрака“, „Хелрейзър“ и много други. Сред по-сполучливите реплики на „Заклинателят“ е романа „Маниту – Кошмар в Манхатън“ на Греъм Мастертън, който по-късно бива филмиран с участието на легендарния артист Тони Къртис. В тази история млада жена бива обсебена от могъщ индиански шаман, който се преражда като тумор в наши дни. За написването на книгата Мастертън преплита мотивите от „Заклинателят“ с Мита на Ктхулу на Х.Ф. Лъвкрафт и постига голям успех, който е начало на дълга и плодотворна кариера.
Не са малко и твърденията за действителни случаи на обсебване, които също се запътват по пътя към екранизацията. Най-известният такъв случай е „Ужасът в Амитивил“, при който убиец, разстрелял цялото си семейство твърди, че е бил принуден от демон да извърши престъпленията, а следващите собственици на окървавения имот го напускат само след месец с твърдението, че са били преследвани от зловещи паранормални феномени. Историята е адаптирана на роман и на филм, които по-късно имат много комерсиални продължения. Друга подобна история е за полтъргайста от Енфилд, Великобритания, където самотна майка на четири деца разказва, че семейството й е тормозено от призрака на предишния собственик, а малката дъщеря Джанет е обсебена от него и забелязана да левитира във въздуха. Тази история бе екранизирана през тази година във филма „Заклинанието 2“ на режисьора Джеймс Уон, като за направата му са използвани впечатленията на Лорейн Уорън, която заедно със съпруга си Ед изследва многобройни твърдения за демонична активност през 70-те и 80-те.
Демоните са чести антагонисти и в жанра „фентъзи“, но мотивът за обсебването като че ли отстъпва спрямо появата им като реални физически същества с огромна сила. Такъв е случаят в романите от поредиците „Белгариад“ и „Малореон“ на Дейвид и Лий Едингс, където демоните са почитани от народи, останали си без богове, както и в „Сага за войната на разлома“ от Реймънд Фийст. Демонът Ерту е един от основните противници на Дризт до Урден в книгите за Мрачния елф от Р.А. Салваторе.
Мотивът за обсебването обаче все пак се среща заради старонордическите легенди, вдъхновили Толкин за романа „Властелинът на пръстените“. До голяма степен може да се каже, че Всевластният Пръстен на Саурон, успява да обсеби притежателите си Смеагол, Билбо и Фродо, като изкривява личността им, а в случая с Ам-гъл и тялото му. Още по-популярен е мотивът за черния меч, обричащ притежателя си на нещастия. Този сюжет се среща в „Децата на Хурин“ от Дж.Р.Р. Толкин, „Прокълнатият меч“ от Пол Андерсън, поредицата за Елрик от Мелнибони на Майкъл Муркок.
Прегледът на темата би бил непълен ако не споменем и трилогията на Тери Брукс “Word versus Void”, от която на български език излиза романът „Ангелски огън на изток“. Той разказва историята на момиче, което носи в кръвта си наследството на лукав демон и поради това неколкократно се изправя срещу нечисти сили, преди да роди нов Месия, чиято история по-късно бива свързана с хронологията на епическата поредица „Шанара“.
Демоните като същества на Хаоса са основни антагонисти и във фантастичните вселени на Warhammer. Една от най-успешните поредици, излязла под тази марка, сагата за Малъс Даркблейд на Дан Абнет и Майк Лий, разказва историята за черен елф, обсебен от демон. Той търси свободата си, като дири отдавна изгубени талисмани за покорилия го Ца’аркан, ала с това извършва все по-тежки престъпления срещу близките си.
Демоните слагат край и на златния век за човечеството във футуристичната вселена на Warhammer 40 000, като прилъгват военачалника Хорус да започне война срещу своя баща, безсмъртния Император. Плашещото в тази история е това как една високоразвита технологично и научно цивилизация на хората става жертва на същества от суеверията на най-черното й минало. Романи като „Fulgrim” на Греъм Макнийл и “The First Heretic” от Аарън Дембски-Баудън разкриват ужасната съдба на онези, вслушали се в шепотите на демоните, изпратени от злите богове на Хаоса.
Демоните понякога се явяват врагове и на комиксовите супергерои, особено във вселената на DC, където се срещат персонажи като момчето вещер Кларион, познато ни и от анимационния сериал „Млада справедливост“, покорителят на вселени Тригон, който е основен антагонист в „Justice League vs Teen Titans”, анимационен филм, излязъл през тази година и, разбира се, Магьосницата и брат й от „Отряд самоубийци“. По-нестандартни примери са Призрачния ездач на „Марвел“ и Споон на „Имидж“, където макар и покорени от зли сили, героите се изправят срещу адските си господари.
Във формата на книгите-игри демоните също често се явяват в ролята на противници на играчите, като сред най-ярките примери са Астарот, седмия херцог на Ада от „Узурпатор“ на Марк Смит и Джейми Томсън, както и Зардинакс от „Гората на демона“ на Колин Уолъмбъри. Вероятно най-плашещата история обаче е дело на Робърт Блонд и Ейдриън Уейн, които изправят вече не толкова младия отец Валенс срещу демона Грибуил и неговия план да призове Антихриста в книгата „Олтарът на тъгата“, в която интерактивният елемент леко отстъпва на силни литературни описания, уплашили някои от по-младите играчи в годините, когато това заглавие излезе на нашия пазар.
Дали демоничното обсебване е реален парапсихологичен феномен или става дума за случаи на преувеличени умствени заболявания е тема, по която вярващи и скептици спорят до ден днешен, ала едно е сигурно – тя продължава да вълнува читатели, зрители и автори, за което свидетелства и несекващата популярност на „Заклинателят“, който редовно оглавява класациите за най-добри филми в жанра на ужаса, а в началото на новия век получи две прелюдия, като тази година на малкия екран започва и излъчването на телевизионен сериал.
Нашата статия няма за цел да ви убеждава в едната или другата гледна точка – смятаме, че всеки от нашите читатели има право сам да си състави мнение по въпроса, на база личните си убеждения, вярвания и проучвания. Въпреки това, от екипа на сайта настоятелно ви съветваме да избягвате занимания с окултизъм и спиритически дъски, които биха могли да ви свържат с феномени, които сериозно да объркат вашия живот. За предпочитане е да ограничавате интереса си към демоните до художествени произведия, които от сайта винаги сме готови да препоръчаме.
Последни коментари