Дарт Сидиъс срещу лорд Волдемор
Увод
Darth Sparhawk
Мракът е обвил в своите черни миазми този дуел по начин,който би накарал по-малодушните да потръпнат. Никога досега в “Цитаделата” не се бяха сблъсвали двама тъй зли и безмилостни образи.
От едната страна е император Палпатин, човекът, който затри държава на 25 000 години, превръщайки я в мрачна Империя, в която цяла планета може да загине просто ей така. Още по-злокобното е, че зад бюрократичната технократска система, която създава Палпатин всъщност развихря убийствената философия на Черните Лордове на Сит, полузбравена през вековете, само за да изригне под вещото му ръководство и да помете джедайския орден, пазил цели поколения галактиката.
От другата страна е Том Ридъл, магьосникът, самоназовал се лорд Волдемор и отговорен за един от най-мрачните периоди в историята на вълшебството – период на убийства, терор, измама и разпад на всичко, което е ценно и чисто. Самопровъзгласил се Черен Лорд, разровил се в тайни, които никога не е трябвало да бъдат разгадавани и отговорен за смъртта на десетки храбри магьосници, дали живота сив битка срещу него.
Ако тези двама образа се срещнат, крайния резултат неизменно би бил конфликт, какъвто днес предлагаме на вашето внимание. Просто няма начин.
В този сблъсък добро и зло няма, има само сила, а измамата е пътят към победата.
Кого харесвате повече и защо?
DARTH_SIDIOUS
Този въпрос е хубав, но е много общ, понеже трудно ще изброя всички причини, поради които харесвам повече Дарт Сидиъс. И все пак. Първо, изключителен интелект. За мен Дарт Сидиъс е най-интелигентният злодей във фентъзито, което го прави най-добрият манипулатор и най-умелият интригант в този жанр. В това отношение го предпочитам пред лорд Волдемор, който, макар също доста хитър и коварен, няма способността да изпипва интригата си в толкова дребни детайли. Второ, могъщество и иновативност. За разлика от другите злодеи, Дарт Сидиъс не просто има мечта да достигне определено могъщество. Той желае да го развие до такава степен, до каквато никой друг не е можел и го прави. Нещо повече, той изучава през целия си живот Тъмната страна. А Волдемор достига могъществото на черната тайна на хоркруксите, но не успява да ги направи например неразрушими и не развива способностите си, така както Палпатин го прави на една вече преклонна възраст. Трето, съответствие между средства, цели и параметри. При Сидиъс това е и сложно и просто – средства: интрига, политика, армия; цели: отмъщение, власт, могъщество; параметри – действията на Палпатин оттекват в цялата Галактика. Докато планът на Волдемор се свежда единствено и само до заветната му цел да убие Хари Потър. Ами после? За какво ще се бори? Докато Сидиъс винаги мисли в бъдеще и има визия и планове за това какво следва след победата. Неслучайно Новият ред е толкова стабилна система, която стяга Галактиката в подчинение само за няколко години. Защото Сидиъс е приготвил всичко – армия, политическо обезпечение на властта си и край на джедайската хегемония. Мисля, че тези три причини са достатъчни за да изразят моето възхищение от Палпатин и защо го предпочитам пред Волдемор. В крайна сметка едно е да имаш постоянна визия за бъдещето и да обновяваш знанията в Тъмната страна непрестанно, а съвсем друго е да нямаш за какво да се бориш и единствената ти цел да изглежда така далечна и неясна както казуса как черният лорд ще се справи с Хари Потър въпреки Пророчеството.
RAT 400
Отговорът на този въпрос е ясен – лорд Волдемор! Около него има едно такова излъчване на чиста сила, на студ и на злоба към всичко живо, което не присъства – или поне не в такава огромна степен – в Императора. Палпатин предпочита да действа с изненади, интриги, политика и предателство. Волдемор е директен. Той просто те убива. Не се опитва да си играе с теб, не се опитва да те измами по какъвто и да е начин. Ако Палпатин е мочурище, в което сигурни ходове няма, в което, каквото и да направиш, ще се удавиш, то Волдемор е лавина – проста, пречупваща сила. Черният лорд е създал от себе си една перфектна, безгрешна машина за убийства, подчинена на целта за магическа доминация. Той няма чувства. Той е оръжие с една-единствена цел, той е изчистено зло – а точно това липсва на ситът, който днес се изправя срещу него. Палпатин е зъл, наистина, но има склонност към ефектност и ненужна игра с жертвата си, предпочита да я остави да осъзнае грешката си, предпочита да злорадства – докато това го има при Волдемор само в края на книга 4, и то не за много. Таз чистота, това постигане на цели без старание да се покаже ефектно достигането до тях, тази директна сила, този студ, тази злоба… да, противникът на Хари Потър без съмнение е един от любимите ми герои и със сигурност ми харесва повече от Императора.
Кой е по-великият герой?
DARTH_SIDIOUS
Определено император Палпатин. Аз не мога да не се съглася с думите на г-н Оливандър, че лорд Волдемор е извършил страшни, но велики неща, но в крайна сметка въпросът е кой е по-велик. А величието на Сидиъс далеч надхвърля скромните постижения на Волдемор. Нека не забравяме няколко неща. Дарт Сидиъс успява да: се превърне в най-могъщият ситски лорд, живял някога; не само да върне ситите обратно в Галактиката, но и да отмъсти на джедаите по такъв начин, че унижението над тях да тегне дотам, та самите те да си го признаят (“Провалих се аз…Той беше осъзнал, че се беше провалил, преди да се роди” – Йода, кн. “Отмъщението на Ситите”); нанася съкрушителен политически удар на хилядолетна политическа система – Републиката и коренно я преобразува в огромна Галактическа Империя само за няколко години, в следствие на което дори Външният пръстен трепери пред Дарт Сидиъс; спечелва любовта и уважението на приближените си; осуетява всеки последователен опит за преврат срещу себе си и не просто това – той извлича изгода от превратите като тества верността на учениците си като например многобройните изпитания на младия Дарт Вейдър; с минимум преки екзекуции стига до величие, което никой друг сит не е имал досега. Е, стига толкова, да теглим чертата и да сложим нещата под общ знаменател. Какво от тези неща успява да направи лорд Волдемор в своя свят: превръща се в най-могъщият черен магьосник – вярно, но все пак неведнъж губи от Дъмбълдор – е, тук може да се прибави тайната на хоркруксите; успя да се върне в Хогуартс и Министерството гръмко, но не с единен удар, а със серия от “терористични набези” над преподаватели и ученици и въпреки, че унижи значителна част от тях нито за миг не ги прекърши да се почустват унижени или победени (Ти си слабият, защото никога няма да узнаеш какво е любов…или приятелство…и аз те съжалявам! – Хари Потър, филмът “Хари Потър и Ордена на Феникса”); Волдемор се задържа в Хогуортс за съвсееем, съсем малко, след което последва фаталния за него дуел с Хари Потър – той дори не успя да установи единен център на властта си; лорд Волдемор управлява своята клика от приближени с жестокост и така те го уважават не от друго, а от страх; по отношение на вътрешните междуособици Волдемор е сравнително успешен в действията си; лорд Волдемор е голям любител на личните убийства, но това не само не му носи величие – напротив, то загрозява неговата осанка и го кара да изглежда в очите на враговете си като “nothing more than a murderer” (Harry Potter, кн. Harry Potter and the Chamber of Secrets)…обикновен убиец. Мисля, че тези сравнително характеристики добре показват моето мнение и аргументи.
RAT 400
Волдемор. Отново го казвам без каквото и да било съмнение. Палпатин е наистина велик герой, никой не може да отрече това. Но Волдемор успя да обърне на своя страна всички магьосници в Англия, успя да ги накара да мразят Хари Потър – емблема на доброто – само чрез един удар в печата. Той превзе Министерството на магията, без да привлече внимание към себе си. Наложи драконовски мерки срещу мъгълите – мерки, срещу които едва ли не всяка общност би се надигнала, за да защити по-низшите – и то без да предизвика бунт, без да предизвика нищо освен скрита съпротива и недоволно мърморене. Той направи десетки умни ходове, той шест пъти беше на косъм от убийството на Хари Потър… и най-сетне, той започна да мисли за безсмъртието на 16-годишна възраст, той убиваше без колебание, преди да е станал пълнолетен, той набеди вуйчо си за доживотен престой в Азкабан – собствения си вуйчо – и раздели душата си на седем парчета, за да постигне целта си. Тук отново срещаме тази отдаденост на злото, тази истинска чистота на разума, насочен към заветната цел, това изкореняване на пречещите чувства, може би уникално по същността си във фентъзито. Отново го казвам – Волдемор е по-великия герой!
Кой ще победи в битка?
DARTH_SIDIOUS
Тук има много фактори – могъщество, сила, възможности, потенциал, че и едно нещо наречено бързина. И все пак отчитам победа за Дарт Сидиъс след един сравнително дълъг и интензивен дуел. Какво би могъл Волдемор да направи на Палпатин? Да изстреля непростимо проклятие за убийство срещу него. Сидиъс лесно ще противодейства с force push, в следствие на което физическата форма на проклятието ще се върне обратно към Волдемор (проклятията за праволинейни) или пък просто ще го избегне с force jump. Круцио…може до известна степен да подейства на Дарт Сидиъс, но ситът ще използва обратно умението dark rage, като призове собствения си гняв и заглуши болката в тялото си. Империо…не мисля, че на някой би му минала абсурдната мисъл, че проклятието за минапулиране на мисълта, изречено от един черен магьосник ще подейства на ситски лорд, който манипулира с мисълта си по цели флоти и една цяла Галактика и години наред възспира отчаяните опити на армии от джедаи и дори някои сити да проникнат в съзнанието му. Остават други заклинания…заклинания, като експелиармус, риктус емпера и някой други, които Сидиъс лесно ще блокира или просто ще избегне с един force jump – крайна сметка той е много бърз, а чуствата му (force sense) следят атаките от всички страни. Огненият змей на Волдемор…според мен Сидиъс ще го вдигне, ще го насочи към Волдемор и ще го хвърли обратно по него. От друга страна, лорд Волдемор е доста бърз магьосник. Той лесно би избегнал или строшил с магия запратените по него предмети. По-трудно би се противопоставил на светкавиците на императора, които са твърде бързи, но да приемем, че и при този удар не загуби пръчката си. Затова смятам, че Палпатин ще предпочете възможно най-бързият начин да се справи с противника си. Той просто ще блокира или избегне неговите заклинания, след което ще се насочи към него с бърза скорост и ще го подгони из арената. И когато Волдемор няма да има къде да отстъпва ще последва фаталния удар. И веднага идва въпроса – ами хоркруксите. О, те отдавна вече няма да са реален фактор в дуела, защото както Сидиъс обича да прави предварително ще е разучил и предвидил всичко и много, много преди да дойде те ще са унищожени, разбира се едва ли лично от него. Ето така смятам, би завършил един дуел между могъщият ситски лорд Дарт Сидиъс и могъщият черен магьосник лорд Волдемор.
RAT 400
Интересен въпрос. Това са двама много, много различни герои, с различни магически системи и различни бойни стилове. Според мен Палпатин би разчитал първо на атака със своя светлинен меч, закойто – ще призная – Волдемор не притежава контраоръжие. Но за сметка на тов Палпатин не може да се магипортира. Той може да гони Волдемор из арената, докато се измори, но никога няма да уцели изплъзващия се в последния момент черен лорд, който между изчезванията си ще го цели на воля с магии. Палпатин веротно в един момент ще се усети, а предполагам и че, докато е с меча, ще успява да избегне атаките на опонента си. След това обаче? Когато Императора реши да отговори на магията със Силата? Много е трудно и объркващо за човек, използващ Силата, да напада и да се движи. Но дори и да можеше, дори и да не беше изморително, дори да можеше да избягва бързо летящите към него проклятия, Волдемор отново ще го обърква със своите изчезвания, със своите светлинни лъчи, със своите огнени топки и змии – а ефектът на разсейването не трябва да се подценява, дори и ако не нанася директни щети. Наистина мълниите на сита могат да създадат проблеми на магьосника, но малко ли такива неща е виждал той? Ще ги блокира, ще направи щит, ще ги отбие по хиляди начини… И накрая, когато Императора вече е поне малко объркан, поне малко несигурен, черният му противник ще го удари с Авада Кедавра, което призовава нематериалната, вездесъща смърт. И тогава могъщият сит ще намери края си, защото това проклятие не може да бъде блокирано, трудно се избягва, а той дори няма да знае с какво го удрят. Може да е трудна победата на Волдемор, но той ще е победителя.
Последни коментари