Не мога да се нарадвам на собственото си решение да се върна към любимата анимация от детските си години, а именно “Батман от бъдещето“. След като представих оригиналните 13 епизода от първи сезон, преминавам към 26-те от втория. Както виждаме сами, обемът е два пъти по-голям и понякога това е за сметка на качеството, но като цяло нивото на продукцията остава много високо. Не мисля, че в наши дни може да се открие толкова качествена рисувана поредица като динамика и напрежение.
Тери Макгинис вече се е утвърдил като новия Батман, вършещ подвизи из мрачните улици на криволичещия Нео Готъм и под ръководството на стария Брус Уейн се изправя срещу новите злодеи, напълнили града. Сред тях са както вече познати противници като Заклинателя и Писъка, така и напълно нови врагове. Момче-плъх ще му открадне в буквалния смисъл на думата красивата съученичка Дана. Обезумял ловец с кибернетични подобрения ще го гони като диво животно. Дигитален призрак ще поеме под контрол костюма му. Терористи ще опитат да пуснат чума в града. А безскрупулен продуцент ще изгуби границата между действителността и играта, която разпространява…
Подобно на втория сезон от оригиналната анимация на “Трансформърс”, тук големият брой серии е за сметка на хомогенния сюжет – историята е епизодична и всеки епизод Тери се изправя срещу нов противник. Това обаче не прави случващото се на екрана по-малко интересно, напротив, облекчаващо е да се върнеш към популярния от едно време формат, който предполагаше по-бързо темпо и повече екшън, макар да липсват епичните арки от аниметата. Засягат се обаче изключително интересни въпроси, сред които тормозът, осъществяван институционално над проблемни деца, родителската амбиция, тласкаща младежите към престъпления, цената на повторното предаване на получено доверие, пристрастяването към опасни хобита, рискът от прекалена фенщина. Особено много харесах серията, в която се показа неблагодарността на обикновените хора към един герой и това как той продължава въпреки нея. Всичко това се показва по ненатрапчив начин, който не е за сметка на екшъна, но прави впечатление на по-възрастен зрител.
Като цяло “Батман от бъдещето” остава едно великолепно предложение от което супергероите наистина будеха възхищение и те караха да искаш да си като тях, нещо, което днес вече е изгубено в преследването на евтина идентификация. Хубавото на старите класики обаче е, че още са си тук.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари