Шампионът Адам от Sk8 the Infinity спечели най-трудната си победа в Цитаделата срещу мечоносеца Окурикара от Touken Ranbu, като разликата на финала беше само един глас. Двамата вървяха с равен резултат практически от старта и през цялото време на битката, все едно са пилоти от Мото 3. Победният глас дойде в последната минута на анкетата. Нарочно някой да беше писал сценарий за драматизъм, щеше да звучи прекалено, но реалността понякога е по-шантава от измислицата.
Заслужава си да се отбележи достойното представяне на Кара-сан, като сред героите на Touken Ranbu той се представя по-добре от Кане-сан, загубил единствената си битка срещу Бан през 2022, но по-зле от рекордьора на поредицата Миказуки Мунечика, взел две победи през 2019 година. Адам остава острието на Sk8 the Infinity, след като взе наградата за Злодей на годината през 2021, а сега се класира и на полуфинал в Дуелите. Няма да е пресилено да се каже, че това е любимият аниме злодей на феновете ни.
А сега е време за разказа по битката…
Окурикара запази спокойствие, когато санива му каза, че следващата му мисия ще пътува сам. Това не бе обикновеното пътуване за битка с воините на Ретроградната армия, а второ предизвикателство от Дуелите на Цитаделата. Кара-сан се озова в началото на криволичещо спускащо се трасе, а пред него се намираше атлетичен красив мъж, държащ скейтборд в ръката си. Зад него се бе събрала тълпа, която викаше разпалено:
– Адам! Адам!
– С това ли смяташ да се биеш – каза присмехулно Окурикара, като посочи скейтборда с дръжката на меча си, дори без да го вади от ножницата.
– О, не – измърка в отговор Адам. – С това мисля да бягам. А ти ще трябва да ме хванеш.
След тези думи скейтърът пусна борда на земята, качи се отгоре и се засили по нанадолнището.
– Абсурдно – изцъка с език Окурикара и извади меча си, след което хукна подир плячката си. Адам летеше надолу с невъзможна бързина, но Кара-сан не изоставаше. Той напрегна мускулите си на тукен данши и минаваше напряко навсякъде където може, прескачайки над пропасти, на чието дъно можеше да си счупи врата, ако направеше грешка. Същото важеше и за Адам, който се наслаждаваше на гонитбата, почти опирайки се в земята при всеки завой на скейта си. Оглушителният му смях отекна из S-а, но Кара-сан прецени, че това е тактика за психологическо сплашване и не му обърна внимание.
По някое време Адам изчезна от погледа на Окурикара, възползвал се от предимството в скоростта. Мечоносецът не се трогна от това нещо, а продължи да слиза след него. Скейтърът си играеше със сили, които не разбира. Кара-сан завъртя меча така, че да удря с тъпото – все пак противникът му не беше ревизионист, а обикновен човек, макар и видимо доста нахален. Беше застанал нащрек, готов за изненади и въпреки това Адам успя да го хване неподготвен, изникнал иззад поредния завой така все едно върви нагоре.
Окурикара прокле и замахна с меча си, за да го обезоръжи. Адам обаче подскочи във въздуха и със същото движение изрита борда към ръцете си, за да контраатакува. Дръзка хватка, защото острието профуча на сантиметри от челото му и дори леко разроши косата, падаща над очите му. Рискът обаче си струваше. Вече атакувал с оръжието си, Кара-сан беше останал беззащитен. Очите му се разшириха, когато ръбът на дъската полетя и се заби в брадичката му. Главата му се отметна назад, а той се просна по гръб. В следващия миг Адам се бе приземил на земята, стъпил с крак на гърдите му.
– Добър опит, но недостатъчно – изсмя се шампионът по скейт. Имаше от какво да е доволен. Беше спечелил отново!
Последни коментари