23-тите годишни награди за фентъзи и хорър се раздадоха вчера и за мое огромно облекчение и голяма радост бяха достойни да бъдат част от афиша по случай 50 години история на Дом на Културата “Средец”. Това бе най-силната ни церемония поне от 2016-та година насам като посещаемост, а като атмосфера – поне от 2014-та. След година, в която популярността на сайта постепенно започна да се покачва до висотите от онова време и голямото ни събитие също стигна това ниво.
Нищо от това нямаше да е възможно без всеотдайната помощ на ДК “Средец” – на Лилия Тошева, като лъвица преборила се Домът да го има и да отбележи юбилея си подобаващо, започвайки от нашите награди, на Албена Безовска, подготвила материалите за БТА и медиите, както и помогнала с чисто техническата организация по подготвянето на купи и трофеи, на Иван Недялков, винаги точен със съветите си и ламинирал грамотите ни така че наистина да са достойни за победителите си. Екипът на Дома боядиса наново залата за наградите и я украси подобаващо, като към техните цветя и картини ние само добавихме фентъзи артикули като показаните по-горе трансформъри.
Това не значи, че феновете не помогнаха. Доцент Искрен Иванов бе човекът, нагърбил се не само със задачата да бъде водещ, но и да ми помогне със закупуването на трофеи и купи. Петя Иванова се занимава цял петък следобед с предварителната подготовка за церемонията. Самият аз, свикнал обичайно да ръководя процесите иззад монитора на лаптопа си, тичах насам-натам като пациент в кучешки дебелариум, жонглирайки между наградите, превода, който правя и академичната работа. Но си струваше.
На база предварителния интерес към събитието и след анализ на чатбот, който ползвам, очаквах около 20-25 души да ни посетят. Каква бе изненадата ми, когато десет минути преди започването на събитието тези места вече започнаха да се пълнят, като в крайна сметка на церемонията дойдоха над 40 човека. Това не личеше много заради панорамното нареждане на столовете, което избрахме от Дома на Културата, но ги броих внимателно. Тази посещаемост въпреки доста мразовития вятър навън ни върна към едно чудесно минало на клуба. Когато отново печелеше… Но не, нека не изпреварвам събитията.
В началото на церемонията поканихме Лилия Тошева, директорът на ОКИ ДК “Средец” за кратка реч. Това е знак на почитта ни към нашия лидер и жената, която успя да сплоти всичките ни състави в института да се борят като един за него. Тя благодари за възможността и на дошлите фенове, а също така обеща и още много знаменателни културни събития в оставащите месеци от календара на 2024-та. Препоръчваме ги отсега, ще си струват.
А след това започнаха наградите. Първият победител, чието име разкрихме бе Сериалът на годината “1899“, немска продукция на “Нетфликс”, която успя да надделее в гласуванията ни срещу корейския The Uncanny Counter и американския “Дявол в Охайо” на наградата Сериал на годината. Фенът Георги Окманов прие отличието и разказа надлъж и шир за сюжета и историята. Той призна, че засега плановете за втори и трети сезон са отменени, но спомена, че има петиция и феновете отказват да се примирят с това. Желаем им успех!
Следващата година е на един човек, комуто дължим извинение. Милен Колев, чиито снимки илюстрират статията, напълно заслужено стана Фен на годината, но истината е, че това трябваше да стане отдавна! Все пак най-после успяхме да отдадем дължимото на наш приятел и сътрудник, помагащ ни вече 17 години, както спомена той в речта си при приемането на трофея. Благодарим ти за всичко, Милене! Нека още много пъти по толкова останем заедно.
Следващата награда бе за Аниме на годината, като в нея триумфира поредицата The Marginal Service, надделяла в оспорвано гласуване срещу Ayaka и Technoroid: Overmind. Мартина Андреева, превела произведението у нас като “Граничните служби” прие наградата и заяви, че е удовлетворена от това, че този път наградата не отива при комерсиален и масов проект, а в аниме, което съчетава традициите на Запада и Изтока. Стана дума и за озвучителя в главната роля – неповторимият Мамору Мияно, неизменно участващ в заглавията, печелещи тази категория през последните години.
Останахме на вълна Азия и със следващия трофей, който бе в категорията за Сайт на годината. Негов носител стана форум Eastern Spirit, чиито представител на награждаването бе Елена Георгиева. Тя прие с благодарност наградата, която идва след 15 години история на форума, навършени през миналата година. Елена поздрави Цитаделата за това, че постоянно търси нови неща, а с Лили Тошева говорихме по-късно през тази година да направим специална среща на нашите два фендъма.
Следващата награда бе не просто за западните фендъми, а за най-силния от тях. Hogwarts Legacy спечели единствения трофей, който липсваше в богатото портфолио на “Хари Потър” в Цитаделата, триумфирайки в категорията за Игра на годината срещу третия Baldur’s Gate и Marvel’s Spider-Man. Трофеят бе приет от рецензента на играта д-р Даниел Тодоров, който бе категоричен, че тя е несравнимо по-добра от досегашните интерактивни приключения в любимия ни магьоснически свят.
Останахме на вълната Дж.К. Роулинг, на която се носим през почти цялата история на клуба и със следващата награда. Михаил Костов и Радина Стаменова споделиха приза за Преводач на годината поради ювелирната си работа по книгата “Хари Потър – Магьоснически алманах”, но както виждате от снимката, трофеите бяха връчени на красивата им дъщеря Джоана! Тук е мястото да спомена, че за нас, организаторите на събитието бе смиряващо да видим колко много хора дойдоха по двойки или с деца. Невероятно е да си дадем сметка, че за тези 23 години едно поколение израсна в Цитаделата, а как се чувстват Дом на Културата “Средец”, отглеждащи децата на София вече половин век дори не мога да си представя.
Наградите продължиха с категорията за Международен хит на годината. За 2023-та победител е романът Convict на Майкъл Коул, надделял над The Haunting of Ashburn House от Дарси Коутс и The Town от Бентли Литъл. Излязох пред публиката, за да разкажа малко повече за този забележителен хорър, представящ чудовищно извънземно, търсено за престъпленията си в хиляда свята. Освен това прочетох отговора на самия Майкъл Коул, който бе известен предварително за победата си:
Благодаря ви за честта, накарахте ме да се усмихна. За мен е привилегия творчеството ми да получава признание от читатели на другия край на света. Считам ви за свои приятели. Бъдете живи, здрави и честити!
Наградата за Български автор на годината остана във Весела Фламбурари. Обичаната детска писателка живее в Гърция и нямаше възможност да присъства, но от нейно име дойде издателката на “Горната земя” д-р Катя Кирилова, която прие наградите. Катя и Весела бяха като добрите феи, които затрупаха клуба с толкова много награди, че чак ни стана неудобно.
Следващата награда бе за Автор на годината и за пореден път тя бе за мангака (създател на японски комикси). Този път това беше Накаба Сузуки, спечелил за култовата фентъзи поредица “Седемте смъртни гряха”. В гласуването той победи германката Катя Брандис и американеца Стив Олтън. Петя Иванова от клуба прие наградата му и коментира умението му да вплита класически аниме тропи а ла Dragon Ball с мотиви от легендите за крал Артур. Направихме и сравнение с “Железният алхимик” на Хирому Аракава, като Петя каза, че библейския мотив за греховете е дори по-добре развит в творбата на Сузуки.
Със следващата награда стана една малка галимация, тъй като Донко Найденов заяви, че е трогнат задето за пръв път печели наградата за Българска книга на годината с “Холограмата на Титан” и бе много изненадан, когато му припомнихме, че я е взимал и със “Законите на злото”! Но такъв си е наш Донко, винаги скромен, независимо, че с този трофей се утвърждава като любимият български автор на клуба (заедно с Бранимир Събев).
Може би най-сантименталният момент за клуба настъпи с наградата за Книга на годината, спечелена от “Бокалът на боговете” от Рик Риърдън срещу “Алиса в страната на кошмарите” от Джонатан Грийн и “Железният крал” от Джули Кагава. Истината е, че златните години на сайта бяха в пика на “Пърси Джаксън” и има нещо символично в това, че за юбилея на ДК “Средец” той спечели за рекорден пети път в категорията. Наградата му взе Надежда Шопова от “Егмонт”, взимащи за десети път Книга на годината. Тя имаше повече от интересно обяснение за успеха на Пърси:
“Поне веднъж в живота си всеки от нас е искал като него да убие учителката си по математика!”
Последва викторина с награди, осигурени както от фентъзи клуб “Цитаделата”, така и от нашите партньори – издателство “Пепърмил”, издателство “Горната земя”, писателят Донко Найденов. Бяха толкова много, че накрая не смогвах да измислям достатъчно много въпроси! Но все пак всичко се раздаде.
Като че сянка се спусна над клуба със следващата награда за Злодей на годината. В нея чудовищният клоун убиец Арт от Terrifier надви Скърдж от “Трансформърс” и Червеноликия от “Коварен капан”. Драматургът с образование от НАТФИЗ и основател на сайта ни Васил Мирчев излезе и обясни, че става дума за независимо кино, което обяснява смелите решения откъм количество насилие, взети от режисьора Деймиън Леоне. Васил също така се ангажира да информира Леоне за наградата му.
Вече към края на церемонията връчихме и трофея за Издателство на годината. Този път то остана за “Пепърмил Букс” заради страхотната им роля в издаването на бутикова азиатска литература на високо ниво. Цветелина Тодорова дойде да вземе трофея, а от Австрия собственичката Гери Дечева коментира:
Издателство “Пепърмил Букс” спечели наградата за издателство на годината на #цитаделата. За нас е чест! 🙏Благодарим на нашите читатели, на всички, които ни ценят 🌸💗🌸
Само да вмъкна, че от трети клас не съм получавала награда 🙂 И ми е много мило 🙂
Второто по сила гласуване за наградите на Цитаделата бе това за Герой на годината, а в него Харука Нанасе от Free! успя да спечели срещу Деймиън Уейн от “Батман” и Сея от “Рицарите на зодиака”. Преводачът на Free! у нас Мартина Андреева отново излезе и разказа историята за този изключителен герой, плувец с привидно ледено спокоен нрав, но всъщност горящ от собствените си мечти.
Предпоследната награда, която разкрихме бе “ФЕНИКС – Класика в жанра”. Тя остана за златната анимация “Бамби” и се връчи по случай 100 години от създаването на “Дисни“, навършени през миналата година. Милен Станиславов излезе и разказа трогателната история от детството си как е гледал “Бамби” всеки ден, понякога и по няколко пъти, запаметявайки всяка реплика на героите. Пожелаваме на “Дисни” да успеят да се върнат към тази магия на произведенията си!
Последната награда за деня бе в гранд категорията ни за Филм на годината. Там се състоя най-масовото ни и оспорвано гласуване, там бе излъчен и големият победител. Това е филмът “Нощна смяна във Фреди“, който стана първият режисиран от жена (Ема Тами), печелещ топ отличието на Цитаделата. Аз излязох да коментирам резултата, като се спрях основно върху това, че Скот Коутън създава поредицата в период на дълбока депресия и успява да вкара общочовешки ценности в сюжета на една хорър история, като по този начин играе благотворно влияние върху младите фенове, по един естествен начин запознаващи се с по-сериозни теми като опасностите в живота. Също така подчертах, че популярността на “Нощна смяна във Фреди” е естествен феномен и плод на отдадеността на феновете, а не на корпоративна реклама. Затова и накрая връчих купата и грамотата на филма на младата Бела, показала се като най-голям фен на поредицата по време на игрите с публиката.
С това, разбира се, вечерта не свърши, тъй като следваше ходене до пицария и почерпка до късно през нощта. Но 23-тите годишни награди приключиха… с обещание за нови срещи, някои още тази година, а други – за следващата ни церемония.
Статия на Александър Драганов
Снимки на Милен Колев
Последни коментари