През последните години стана традиция от Цитаделата да ходим клубно на кино, особено на Хелоуин. Вчера удостоихме с тази — в интерес на истината съмнителна — чест новия хорър хит „Добро момче“, който трябваше да подмами публиката в киносалоните за празника. Тази цел той поне с нас, а и не само, успя да изпълни. Какво обаче видяхме вътре?
„Добро момче“ разказва историята на Инди — младо куче, което отива да живее със стопанина си в къщата на дядо му. Човекът страда от напредващо заболяване, чиито симптоми се изразяват в ужасяваща, кървава кашлица. За имота, който му се полага в наследство, пък се носят ужасяващи слухове — че е обитаван от духове и че именно те са отговорни за смъртта на дядото, макар той също да е страдал от сходна, ако не и същата болест. Внукът не вижда нищо нередно, макар да лъже сестра си за поведението на Инди. Кучето обаче вижда отвратително привидение, което постепенно затяга хватката си около стопанина му…
Заради оригиналната си идея около този филм имаше голям интерес преди излизането му. Той действително е заснет добре и има своите силни моменти. Инди е голям бонбон — толкова сладък, че кара коткари като мен да се питат дали не са сбъркали в посоката на живота си. Хорър моментите са майсторски направени и въздействащи, особено една сцена с кошмар, която може да ти изкара ангелите. Тематично за мен не става съвсем ясно наистина ли има паранормално явление или това е начинът, по който животинката възприема рака. Подобна метафорична неяснота за мен е по-скоро плюс, отколкото минус.
От друга страна, филмът навява изключителна безнадеждност. Може би това е животът, но след финала му останах да се питам какъв беше смисълът от това, което гледах. Не си изкарах лошо в киносалона, не скучаех — както например докато гледах четвъртата част на „Заклинанието“ — но на финала не се почувствах обогатен от кинопреживяването. Не само шедьовърът „Черният телефон 2“, но и излезлият миналата седмица „Шелби Оукс“ и скандалният „Бамби: Сметки за разчистване“ от края на лятото ми се видяха по-стойностни хорър предложения.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари